Паветата sanpietrini са един от символите на Рим, но са и ад за дамския ток

Римските павета sanpietrini са открай време един от отличителните белези на града.
Със сигурност няма жена, чиито токове да не са засядали сред калдъръмените камъни, покриващи централните улици на Вечния град.
Но какво представляват те и защо носят името на свети Петър?
Някои ги наричат сампиетрини, други санпиетрини, но е все същото. Става въпрос за блокчето, което се прави от левцитит – скален материал, типичен за вулканичните зони в област Лацио.
Той е антрацитеносив на цвят и се използва широко за пътната настилка в целия исторически център в Рим. С него е покрит пл. “Свети Петър”, но и много от другите централни площади.
Този материал е въведен в Рим по времето на папа Сикст V в края на XVI в. по простата причина, че по-добре от всеки друг е позволявал гладкото возене на файтоните по улиците.

Навремето монсиньор Лудовико Сергарди, префект на фабриката на “Свети Петър”, вижда в какво отчаяно положение се намира тогавашната настилка на пл. “Св. Петър” – заради нея се преобръща дори файтонът на папата.
Затова и решава да използва камъка за застилане на площада.
Блокчето sanpietrino, което в Рим се нарича още “селчо”, е с размери 12х12х18 или 12х12х6.
Още от едно време то се е добивало, като на ръка се е разбивала или разпуквала скалната кариера.
Днес вече не съществуват подобни скали в околностите на Рим. Повечето от тези блокчета, които се използват за преправянето на настилката в историческия център, идват или от остатъчни материали, или от Китай.
Характерното за тази настилка е, че тя не се циментира, а се поставя ръчно. След това кубчето се набива в легло от пясък – по този начин се придава еластичност и способност да прилепне добре към пътната основа.
Освен че има висока стойност от гледна точка на архитектониката, павето притежава и този плюс, че позволява на терена “да диша” благодарение на пространството между отделните блокчета.
Освен това може да приляга много лесно към неправилностите в терена и е много устойчиво.

Недостатъкът на санпиетрините е в това, че не гарантират идеално гладък път. Когато е мокро, кубчето може да стане доста хлъзгаво, така че не е подходящо за висока скорост на превозните средства.
Друга негативна страна е, че повърхността, която се формира, не е правилна и не е много удобна за ходене, а също се създава доста шум при преминаването на транспортните средства по нея.
Затова когато сте в центъра, около вас може да изглежда изключително шумно, дори да минават само три коли.

Това е настилка, създадена навремето за файтоните. Днес пък тя трябва да понася трафика от коли и автобуси. Това още повече води до бързото износване, поради което се налагат чести ремонти или подновяване.
На много места в града кметството започва да я подменя с асфалтова – поне що се отнася до онези улици в центъра, които понасят огромен трафик, най-вече от тежки транспортни средства.
Вместо това калдъръмът се оставя при по-второстепенни улици, които се ползват предимно от пешеходци, като се мисли и за по-съвременни техники за поставяне на настилката.
Чрез тях пространствата между паветата не се оставят свободни, както в миналото, а се свързват с битумен материал или с хоросан.
Така се създава и повече удобство за жените с високи токчета.

Защо италианците винаги се отличават от останалите?

“Най-забележителното за нас е,  че винаги ни забелязват. Не всеки път по най-добрия случай и мотиви, но винаги и навсякъде”, казва публицистът Антонио Полито.

Така е – почти невъзможно е да сме виждали някъде някога италианец, който да не се отличил, откроил, различил от останалите националности отдалече и отблизо.Където и  по света  да видите група чужденци, ще познаете веднага кой от тях е италианецът. Не е необходимо дори да се чудите.

Може да звучи банално и общо, но си е истина – в чужбина италианците винаги са най-шумните, най-бъбривите, най-големите кавгаджии, но и най-добре облечените, най-хубавите, най-стилните.

Не обичат да чакат дисциплинирано на опашки и често се опитват да хитруват, изпреварвайки другите.  Не обичат да ги “минавате”, така че очаквайте от италианеца да се пазари и до последната стотинка за сметката, независимо за какви пари става въпрос.

Италианецът обича да се весели. Да, той работи много, когато трябва да се работи. Но пък и умее да се  забавлява  “до дупка”.

Много често италианците, посетили България, питат защо сме тъжни.  Не винаги на Ботуша ще видите весели италианци. Напротив, вървейки по улиците, може и изобщо да не забележите такива. Но пък ще видите хора, които все се горещят,  бързат, спорят, викат, ръкомахат – или с други думи, едни пълни със страсти хора.

Стане ли въпрос за развлечение обаче, италианецът е цар. Той умее да се наслаждава на живота както никой друг. Италия е страната на големия купон и на голямата красота.

Неслучайно и всичко най-хубаво в света, свързано с удоволствие, чревоугодничество и наслада, е все италианско –  не става въпрос само за пица, паста, джелато (сладолед), вино,  еспресо. Да вземем за пример модата, спортните коли, курортите…

В Италия прелестта е навсякъде. Тя ти се набива на очи дори в периоди като сегашния, когато Рим  се задъхва от боклук и миризми, пред които дори Калкута изглежда чист и спретнат град.

Вървейки по тротоарите на Рим,  може да се спънете обаче не само в торби с боклуци или в изкъртени павета, а и заради унеса си по някое чудновато ъгълче на сграда със статуя,  зяпайки орнамент на покрив или пък прелестна веранда. За паметниците на изкуството пък дори не си струва да говорим.

В Италия има всичко възможно, което може да ви хрумне. Разбира се, Рим е квинтесенцията.

Тръгвайки от пункт А, за да стигнете до пункт Б, който се намира само на километър разстояние, е все едно че за 15 минути време разгръщате цялата човешка история.

Живеейки в центъра на Рим, всеки път, когато отивам до фитнес центъра например, минавам пътьом покрай руини от Древен Рим, след това подминавам средновековна сграда, бароково “палацо”, фонтан на Рутели, “киостро” ( вътрешният двор на манастир) на Микеланджело,  забързвам крачка пред църква със статуя на Бернини, а на 300 м.от нея е галерия с картини на Караваджо и Рафаело. Стигам до фитнеса, който е до галерия за модерно изкуство. На 200 м.от нея пък е резиденцията, обитавана навремето от Мусолини. Всичко това  – за 15 минути пеша.

Не е за учудване, че е трудно да удивиш с каквото и да било римлянина, който от дете минава всеки ден покрай шедьоври така, както останалите хора по света минават покрай автобусни спирки.

Може да се каже, че италианците са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…

Но това е само малка част от италианския гений.

Разбира се, Италия е страната и на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.

ВИЖ ОЩЕ

Градините на Вила д’Есте

Орвието, бисерът на Умбрия

Вила Торлония

IL GIARDINO DI NINFA е оазис от цветове и аромати

Някои наричат Градината на Нинфа (Il Giardino di Ninfa) най-романтичната градина в света, други я сравняват със средновековен Помпей, трети пък казват, че е триумфът на парка в английски стил.
Разхождайки се из намиращата се на 60 км южно от Рим до град Латина градина, човек се пита непрекъснато докъде стига естествената прелест и къде точно започва човешката намеса. В осемте хектара на Нинфа природата е надминала себе си, но и човекът не ѝ е останал длъжен. Тук няма нищо случайно. Всеки цвят, тоналност, цвете, храст, дърво или ручей, колкото и да изглеждат хаотични и разпръснати, са много точно изчислени и комбинирани на местата си.
Тук става въпрос за контролиран безпорядък, в който природа и човек вървят непрекъснато ръка за ръка, без ни най-малко да предположите за това.
В уникалната градина има и извори, и ручеи, и средновековни руини, останали от съществуващото навремето селище Нинфа. Тук изкуство и природа съжителстват буквално във всеки стрък и дори бурен – те са съчетани помежду си от човешката ръка по такъв начин, че да бъдат в хармония през всеки сезон и при всяка смяна на цветовете.

Една от особеностите на градината в английски стил, спазена и тук, е, че в нея не се следват геометрични правила и симетрии. Растителността следва единствено естествения си ход и модел, рисувайки собствени фигури и създавайки игра от светлини и сенки, в които фантазията и въображението се леят на воля.
Култивираните от човека растения се вписват сред тези, родени спонтанно в природата. Всичко това е част от хармонията от извори и рекички, под които също прозират зелени градини.
Цветовете им са нереално ярки – на моменти обработените с фотошоп снимки от списания изглеждат само като евтини реклами.
Открай време Градината на Нинфа е вдъхновение за поети и художници. Намиращият се в подножието на Монти Лепини (Лепинските възвишения- Monti Lepini) парк е бил извор на вдъхновение за Вирджиния Улф, Труман Капоти и Алберто Моравия.

Как точно се ражда този райски кът?
Античното градче Нинфа, сред чиито руини днес се намира градината, е било като ябълка на раздора между различни знатни фамилии. Няколко пъти разрушаван, а после реконструиран, градът е купен през 1298 г. от фамилията Каетани. В продължение на 100 г. след това обаче тя води непрекъснати битки за него с фамилията Борджия. В края на XIV в. Нинфа запада и заради маларията, поразила населението. Едва в края на XIX в. фамилията Каетани се заема с облагородяване на терена и с пресушаване на блатата. Успоредно с това започва и да реставрира руините, да засажда кипариси, букове и какви ли не още дървесни видове. Най-различни видове рози разкрасяват пейзажа, който придобива все по-романтичен вид. Джелазио Каетани е човекът, който през 1920 г. се превръща в мотора на операцията по реставрирането на терена. Негова помощничка е майка му – англичанката Ада Уилбрахам, смятана за главен градинар на Нинфа.

След това пък с красотата на градината се заема снаха ѝ, американката Маргерит Шапин, а после и дъщеря ѝ Лелиа Каетани. Именно благодарение на тях градината придобива настоящия си чар, в който властват спонтанността, неформалността и липсата на геометрия. След смъртта на Лелиа през 1977 г. градината преминава в ръцете на фондация, която и в момента се грижи за нея.
Днес Градината на Нинфа е колоритен оазис, в който можете да се насладите и на замък, и на руини, и на мостчета, и на реки, и на камбанарии. Към всичко това се прибавят и над 1300 ботанически вида.
Посещенията са най-приятни през април и май, когато градината омайва със заря от цветове.
Градината е отворена за туристи само в определени дни от всеки месец, които могат да се видят на сайта на фондацията, грижеща се за нея –fondazionecaetani.org.
Визитите са възможни само в групи под ръководството на екскурзовод. След едночасовата разходка из парка посетителите са длъжни да го напуснат веднага.
МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.“24 ЧАСА“.

Топ панорами на Древен Рим

Как да видим Милано за 2 дни

Какво да не правим в Италия

Какво отличава италианеца от жителите на която и да е нация по света? Детайлът.

Може да сте красив или грозен, може да сте млад или стар, може да сте беден или богат. Типичният италианец, или онзи, който е закърмен с красота и естетика, която се лее винаги и навсякъде около него, ще ви прецени по детайлите.
Няма значение дали отивате на лична или на работна среща, на театър, на кино, на пазар или на медицински преглед – човекът отсреща ще  отсъди моментално за вас според детайлите.

Вие ще бъдете запомнен като онзи с мръсните обувки, онази с оранжевото сако, онзи с жълтите зъби, онази с мазната коса.
В Италия детайлът е ако не всичко, то поне 80% от всичко.

Ако искате да впечатлите италианец, може да го направите с маниакално внимание към детайлите– това е все едно да биете с неговите камъни по неговата градина.
Само така може да говорите на неговия език и да използвате неговата кодова система.
Няма значение дали сте Меркел, Обама или Путин. Още щом ви погледне, онзи, който още от пеленаче диша Рафаело и Микеланджело, ще отсъди на момента дали сте човек с вкус или не. Не е важно дали носите скъпи и красиви дрехи, а как ги носите.
Не е важно какво може да си позволите, а дали го правите с вкус.
За типичния италианец вие сте човек с вкус или човек без вкус.
Да, заради поста и отговорността си вие може да решавате съдбините и на милиони хора в света, но първото впечатление за вас на италианеца ще бъде от детайла, който го впечатли у вас.
Ако му хареса сакото, с което сте облечени, той ще се наведе до вас уж да ви пошепне нещо, а всъщност ще огледа шевовете му, за да разбере дали е качествено.

Ако ви кавалерства, докато си надявате палтото, много често това е, защото иска да види скришом подплатата и марката му.
Ако отиде в банята на дома ви, където сте го поканили на вечеря, е защото иска да прецени кранчетата и бидето ви.
Няма кой знае какво значение как сте се облекли. Ако сте с перфектни и качествени обувки, обаче вие сте ударили право в целта. Ако сте с късо чорапче, което се показва изпод крачола ви, докато сте седнал, вие сте „скъсан“ на изпита по мъжка естетика.
Ако демонстрирате хубав часовник, също печелите точки на първата среща.

Ако една жена е с красиви и скъпи обувки и чанта, тя е близо до целта си – разбира се, ако има такава.

Италианецът знае, че той е номер едно в света, когато става въпрос за вкус и естетика. Затова ако демонстрирате перфекционизъм в това отношение, все едно, че сте го били на собствен терен.

Вижте какво не е за препоръчване да се прави в Италия (първа част)

1.  Италия е топла и слънчева страна, в която туристите обичат да се разхождат  по джапанки, потници и бермуди още от пролетта. Колкото и да е горещо обаче, запомнете, че не може да се представите в такъв вид в базиликата “Свети Петър” в Рим.

За да влезете там, е задължително да сте прилично облечени и с покрити рамене. Много от информираните туристи си носят шалове с тази цел.

2. Ако пътувате из Италия с кола под наем, трябва да знаете, че влизането в центровете на почти всички градове, а не само големите, е ограничено до определени часове. Никога не паркирайте на местата, ограничени с жълти линии. Ако успеете да се вредите на тези с бели очертания, там паркирането е гратис. Ако паркирате на местата със сини очертания, трябва да платите билет чрез намиращите се наблизо машини паркометри.

3. Ако пътувате с кола из страната, не се увличайте по криволичещите пътчета, а ползвайте винаги “царските” пътища. Рискът да се загубите, ако се впуснете по тесни шосета, е изключително голям заради объркващите или липсващи указания. Много често Google Maps може да ви отведе на съвсем различно място.

4. Ако не разбирате езика, носете си винаги италиански разговорник. Италианците никак не са шампиони по чужди езици, така че не разчитайте на собствените си познания по английски или френски, особено в провинцията. За немски пък и дума не може да става.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ВТОРА ЧАСТ ТУК

Прочети още

В Рим за три дни

Във Флоренция за два дни

Има много алтернативни начини да се придвижвате в Рим, за да го разгледате. Ако искате престоят ви да е по-приятен и незабравим, прибавете към него непознати преживявания. Със сигурност придвижването с претъпкани автобуси и метро, в които рискувате да се натъкнете на джебчии, няма да ви помогнат за това.
Ето няколко алтернативни начина да се движите из Рим.
1. ДВУКОЛКА (SEGWAY)

Това е електрическа двуколка, с която за три часа обикаляте толкова забележителности, колкото пеша може да обиколите за седмица. Достатъчни са няколко минути, за да свикнете да стоите върху плота на двуколката. Турът е предназначен винаги за малки групи. Ако го купите чрез агенция, цената е от 75 евро на човек за 3 часа – включва и осигуряването ви с придружител, предоставянето на каски, аудио екскурзовод със слушалки, дъждобрани (ако вали).

В парка “Вила Боргезе” обаче се предлагат и двуколки по 15 евро на час.
2. ФАЙТОН

С него може да се види Рим като през XIX век, препускайки на кон, воден от кочияш. Наемането на целия файтон  (4 места) за около час из Рим струва 150 евро. На много места из столицата ще видите стоянки, където може да си наемете файтон  – има на Piazza di Spagna, на Piazza del Popolo и др.

3. РЕТРО ВЕСПА

С подобен скутер може да се почувствате като Одри Хепбърн и Грегъри Пек в „Римска ваканция“. Има всякакъв вид и цвят моторчета – може да се избира между Vespa в тигрови окраски, в червено, в бяло и какво ли не още. Разбира се, ако искате, може да си наемете съвременен модел, но защо да не опитате vintage моторче?
Пунктове на Bici&Baci – верига, която предлага турове с „Веспа“, има на Via del Viminale 5, Via Cavour 302 и Vicolo del Bottino 8.
4. ДЖАЗ ТРАМВАЙ

Всеки, който е опитал подобен тур с вечеря и концерт из Рим, остава очарован. Мястото на срещата е на Piazza di Porta Maggiore в 9 часа вечерта. Трамваят е ретро модел от 1947 г. От прозорчетата му могат да се видят масите със запалени свещи, както се полага за романтична вечеря. Бандата музиканти пък е в средната част на трамвая, която се огъва при завоите. Цената на тричасовия тур с вечеря с изискани ястия е около 60 евро, но трябва задължително да го резервирате предварително чрез сайта на tramjazz.com.
5. ЛИМУЗИНА

Ако сте любител на суперлукса, този начин на придвижване е точно за вас. Може да си наемете най-различни модели, дори розова лимузина, ако искате, за да отпразнувате годеж, сватба, юбилей или пък за да се почувствате царски сред антиките на хилядолетна възраст. Ето и няколко сайта, чрез които може да се наеме лимузина – limousinearoma.net,   romanoleggiolimousine.it.
6. КОРАБЧЕ

Вечният град може да се разгледа и с корабче по река Тибър, която минава по цялото протежение на столицата. Туристическите круизи обаче действат до 31 октомври. На кораба може да се качвате или слизате по избор на една от спирките от маршрута му. Началото е в 10 часа до крепостта Сант’Анджело (Lungotevere Tor di Nona/Piazza di Ponte Sant’Angelo) и в 10,35 до островчето Тиберина (Lungotevere degli Anguillara/lato Trastevere). Така може да се насладите най-добре на базиликата „Свети Петър“ и на всички останали красоти. Информация за туровете има на сайта batellidiroma.it.