Ето как може да се обиколят местата, където е сниман филмът “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели

Милиони по света свързват и до днес Ромео и Жулиета с лицата на актьорите Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг, увековечени във филма на Франко Дзефирели.

През 1968 г. италианският режисьор снима филма по трагедията на Шекспир, избирайки за ролите на най-известните влюбени в света непълнолетните тогава Оливия и Ленърд (тя на 16, той на 17 г).
Верона е градът на Ромео и Жулиета и е градът символ на влюбените. Въпреки че Шекспировата трагедия му подарява слава, с която никое друго място по света не може да се похвали, Верона съвсем не е градът, в който е сниман легендарният филм на Дзефирели.
Роденият във Флоренция режисьор, който по онова време тъкмо завършва стажуването си при Лукино Висконти, познава перфектно родната област Тоскана. Затова и избира да снима голяма част от сцените на филма си в намиращото се там малко градче Пиенца. Други сцени от филма пък снима в градчето Тускания (област Лацио), в Губио (област Умбрия) и в Артена, което е близо до Рим.

Музикалната рамка на филма е дело на композитора Нино Рота. Именно неговите ноти звучат в началото на лентата, на фона на панорамата на Верона. След това обаче режисьорът снима филма из въпросните селища, въпреки че зрителят продължава да си мисли, че гледа Верона.
Но ето и къде точно в Италия са снимани сцените на трагичната любов.
Всичко започва на бала в къщата на фамилията Капулети. Той е сниман в Палацо Пиколомини в Пиенца – Жулиета танцува и тича из двора му. Тук идват Меркуцио и Ромео.
След като се запознава с Жулиета, през нощта Ромео изкачва стените на покоите й и се озовавава на прочутия балкон на Жулиета. Зрителят не знае, че всъщност в този момент режисьорът го прехвърля в Палацо Боргезе в Артена, до Рим, където са снимани въпросните сцени.

Датиращият от XVII век дворец е собственост на кардинал Шипионе Боргезе, който събира и безценната колекция картини и скулптури, които могат да се видят и днес в галерията “Боргезе” в Рим.
Сцената с разговора между Бенволио и Меркуцио пък е снимана в Губио, област Умбрия. В намиращия се до Перуджа град са снимани най-турболентните сцени – на дуела между Тебалдо и Меркуцио, и на този между Тебалдо и Ромео. На Виа Дукале пък се намира къщата на Монтеки.
Ромео и Жулиета се женят тайно – снимките са в базиликата ”Сан Пиетро” в Тускания. Това е градче на границата между Лацио и Тоскана – тази зона е известна като Етрурия. В същата църква е сниман и трагичният край на филма, както и семейната гробница на Жулиета.
Филмът на Дзефирели през 1969 г. получава 8 номинации за Оскар, но печели само за операторското майсторство на Паскуалино де Сантис, и за костюмите на Данило Донати.
Как обаче Дзефирели се спира на Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси за ролите на Ромео и Жулиета?

Първоначално ролята на Ромео се предлага на Пол Макартни. След тримесечен кастинг с над 300 момчета обаче режисьорът избира Ленърд Уайтинг, когото определя като “младеж с магическо лице – леко меланхолично и нежно, от типа млад идеалист”.
Дзефирели вижда Оливия Хъси за пръв път в Лондон при кастинга за една опера и остава запленен от красотата и театралния й талант.

Въпреки това тя първоначално не е избрана от режисьора за ролята на Жулиета, тъй като е доста закръглена. Селекционираната от Дзефирели друга актриса обаче реже косите си малко преди началото на снимките, с което на практика губи от ефекта, който е имала за режисьора.

Оливия Хъси се явява отново на пробни снимки заедно с други 500 момичета и в крайна сметка е предпочетена от режисьора. През цялото време на снимките на “Ромео и Жулиета” Дзефирели следи за фигурата й и заповядва да не се сервира никога паста за актьорите.
Ето и как можем да видим местата, където е сниман „Ромео и Жулиета”. Сами по себе си те са бижута, които си заслужават туристическа визита.
Пиенца e есенцията на най-добрата Тоскана.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино. Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений. Отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.
Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино. Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.
Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II. Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс. Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата. В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим. Именно в тази сграда Ромео и Жулиета (актьорите Ленърд Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети.

Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.
Kaк се стига до Пиенца?
С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.
С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.
С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.
В Тускания е базиликата “Сан Пиетро”
В разположената на 90 км северно от Рим Тускания и в нейната базилика в романски стил “Сан Пиетро” са снимани ключови сцени на филма с участието на Оливия Хъси и Ленърд Уайтинг. Именно в тази църква двамата влюбени се вричат във вечна вярност пред монаха Лоренцо и под протекцията на бавачката. В криптата на “Сан Пиетро” е и фамилната гробница на Жулиета.
Тускания се намира в зоната на Туша, на границата между Лацио и Тоскана. Това всъщност е южна Етрурия, както е древното име на зоната. Тускания очарова със средновековния си вид, но всъщност е с много по-древен произход, водещ към етруските и към древните римляни.

Църквата “Сан Пиетро” и площадът пред нея, които се виждат във филма на Дзефирели, са в романски стил и датират от XI век. Базиликата се издига върху едноименния хълм, на който в миналото се намирал етруски некропол.
До олтара се намира и криптата, пред която има 28 колони. Тук се развива драмата със самоубийството на двамата влюбени.
Как да стигнем до Тускания?
Той се намира близо до Витербо. Може да се стигне с кола от Рим по магистралата А12 Рим-Чивитавекия (Аурелия) – до Таркуиния, а след това по провинциалния път SP3. От север до Тускания може да се стигне по магистралата А1 до Орте. Оттам се хваща държавният път SS 675 до Витербо. С влак – най-близките гари до Тускания са Витербо, Таркуиния, Монталто ди Кастро и Орте.
В Артена е балконът на Жулиета
Артена се издига върху хълм от варовик, разположен на 40-ина километра южно от Рим. Средновековното борго на Артена е известно като място за снимките на няколко италиански филма, но най-вече заради прелестната си архитектоника и тесни и виещи се улички. Те могат да се изкачат само пеша или с мулета. Артена разполага с най-дългия пешеходен остров в Европа. Тук смог няма, а за таксита служат магарета и мулета.

Как да стигнем до Артена?

С влак от Рим до Валмонтоне, а оттам с автобус. С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол до изход Валмонтоне.
Губио е най-древният град в Умбрия
Губио е шедьовър на средновековната архитектура. Разположеният на 210 км североизточно от Рим град е сред най-античните в Умбрия – в него може да се види и древноримски театър. През XIV век обаче градът достига най-големия си разцвет. Прелестни са Палацо дей Консоли с красивата си фасада, и катедралата – Ил Дуомо. Пред него се намира и Палацо Дукале – това е ренесансово творение, изградено от Федерико да Монтефелтро.

Коледното дърво, което се украсява всяка година в Губио, е най-голямото в света според Книгата на Гинес.
Как се стига до Губио от Рим?

По магистралата А1 до Орте, след това към Губио.
От север – по магистралата А1 до Арецо и после до Губио.
С влак – по линията Рим-Анкона до гарата Фосато ди Вико/Губио.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Градът на Медичите

Папското имение в Кастел Гандолфо

Какво да не правим в Рим

От стъкления фенер на Фуксас Рим изглежда като плаващ сред облаци

Ако погледнете Рим отвисоко, например от терасата “Пинчо” в парка “Вила Боргезе” (Villa Borghese) , или пък от покрива на някой хотел, няма начин да не забележите този стъклен похлупак с неправилна овална форма до Виа дел Корсо (Via del Corso).

На пръв поглед той изглежда не на място в пейзажа на историческия център. Футуристичният дизайн на приличащата на стъклен облак структура е повод за доста полемики и до днес – трябва ли или не модерна архитектура да се омесва с вековни сгради? В центъра на Рим е забранен открай време строежът на каквото и да било.

И въпреки това, когато се изкачите на четвъртия етаж на Виа Томачели 157 (Via Tomacelli 157) в сърцето на Рим и го погледнете през приказната призма от стъкло и стомана, ахвате.

Ла Лантерна (La Lanterna), Фенерът на Рим, е място за организиране на ексклузивни събития, конференции, концерти, фотосесии. От терасата около стъклената структура се вижда купола на базиликата “Дей Санти Амброджо е Карло”. Разбира се, центърът на Рим е в краката ви с цялото си великолепие.

Осветена отвътре, структурата на световноизвестния архитект Масимилиано Фуксас изглежда като огледална лампа с неправилна форма. Пречупващите се в различните й елементи светлина и облаци  създават игра от лъчи и отражения.

Лампата на Фуксас е създадена от 1000 стъклени триъгълници, които покриват площ от 1200 кв.м. Те са свързани помежду си чрез 1000 стоманени възли.

ВИЖ ОЩЕ

Колоритният квартал “Трастевере”

Гениалният Микеланджело

Имението на папата

Шопинг в Рим

Villa Pamphilj е най-големият  и най-красивият парк в Рим

Разхождайки се из парка „Вила Памфили“ (Villa Pamphilj), имате чувството, че сте в зелен рай, който е много далече от римския хаос и трафик. Тук не се чуват клаксони, не мирише на смог, а напротив – навсякъде ухае на ароматна растителност и цветя.Може да се катерите по алеите и из хълмовете и цял ден – пак няма да обходите огромния парк, който заема 180 хектара. Той е не само най-прелестното зелено пространство в Рим.

“Вила Памфили“ е и най-големият парк, който ви предлага много алтернативи за прекарване на свободното време.
Тук може да дойдете на джогинг, на пикник, на разходка с велосипед, да играете футбол на игрището, да тренирате на спортните съоръжения на открито, да гледате спектакъл в театъра, да празнувате рождения ден на детето си на едно от пригодените за това пространства, да се наслаждавете на лебедите в езерото, да обядвате или вечеряте в заведението на парка, да разглеждате фонтаните и статуите.

Прелестта е в огромни количества и се сипе през всички сезони. Паркът сменя цветовете си от различни тоналности на зелено до цикламено и златисто жълто и кафяво.
Въпреки че в парка може да се влезе от няколко места, главният вход е откъм Via di Porta San Pancrazio (Виа ди Порта Сан Панкрацио). Той се намира на върха на хълма Джаниколо (Gianicolo) , близо до площад „Гарибалди“ (Piazza Garibaldi).
Входове има и откъм Via Aurelia Antica, Via Leone XIII, Via della Nocetta, Via Vitellia.

През 1630 г. Панфило Памфили купува лозе и свързаното с него casino, или малка сграда. Когато през 1644 г. Джовани Батиста Памфили става папа с името Инoкентий III, към собствеността на фамилията се прибавят и нови части. Автори на вилата, наподобяваща малък дворец, са Алесандро Алгарди и художникът Джовани Франческо Грималди.

По същото време се изгражда и т.нар. Казино дел Бел Респиро (Casino del Bel Respiro), което е замислено като място за излагане отвън и във вътрешната му част на антични скулптури. Всяка от тях се намира в собствено архитектурно пространство.

През 1849 г. „Вила Памфили“ става и театър на кървави битки за защитата на Римската република от частите на Наполеон III.
През 1960 г.паркът се пресича по средата от изградения в чест на Олимпиадата в Рим Олимпийски път. Паркът става собственост на римското кметство, което го отваря за публика през 1971 г.

Най-красивата сграда в парка е тази на Casino del Bel Respiro, наричана и сградата на статуите. Бароковата сграда, в която изобилстват статуи, блести и с т.нар. си Тайни градини (Giardini segreti).
Пред нея се намират и два красиви фонтана, а продължавайки надолу, от лявата страна може да се види капелата „Дориа Памфили“.

ВТОРА ЧАСТ

Каква е историята на имението в Кастел Гандолфо?

Това е извънградската резиденция на император Домициан, простираща се около езерото Албано.

Днешните папски вили (има няколко в имението) са изградени върху руините на резиденцията на Домициан.

През 1596 г. папа Климент VIII взема контрол над двореца, отнемайки го от тогавашните му собственици фамилията Савели.

Папата тогава я обявява за “неотменимо наследство на Светия престол”.

Павел VI довежда до имението вода чрез акведукт и облагородява зоната.

Урбан VIII, папа Барберини, е първият, който се заселва постоянно в Кастел Гандолфо през 1623 г. Реставрира двореца, разширява градините.

Навремето, за да стигнат от Светия престол до лятната си резидения в Кастел Гандолфо, папите пътували цял ден с каляски, дърпани от шест коня.

150 души пътували в папския ескорт. Всеки папски обед или вечеря в имението съдържал по 10 гозби. Последният обитател на резиденцията – папа Бенедикт XVI, живееше на практика сам в огромната резиденция.
Резиденцията ще се запомни и с честите ваканции в нея на папа Йоан Павел II, който изгради дори и басейн до една от вилите.

След като видите резиденцията, не пропускайте да се разходите и из боргото на Кастел Гандолфо. От него се откриват великолепни панорами към езерото Албано отдолу.

Селото е пълно с чаровни заведения, в които може да се опита типична римска кухня.

Как се стига до папската резиденция?

С автобус – на крайната спирка Anagnina на метро А се намират автобусните линии Cotral. Трябва да слезете на Кастел Гандолфо и да вървите пеша до центъра 10 мин.

С влак – линията Рим-Албано от Централната гара Термини. Като слезете в Албано, трябва да вървите пеша около 15 мин.

С кола – вземете пътя Апия Нуова в посока Кастел Гандолфо. Близо до резиденцията има паркинг.

Възможно е да се вземе влак до резиденцията и от гарата до Ватикана – Сан Пиетро.

ВИЖ ОЩЕ

Папската резиденция в Кастел Гандолфо – първа част

Президентският дворец Куиринале

Давид на Микеланджело

Шареният остров Бурано

Градините на Villa d’Este в Тиволи са прекрасна алтернатива за разходка с кола близо до Рим

Няма начин да не останете очаровани от градините с фонтани и водопади на Villa d’Este (Вила д’Есте) в Тиволи. Те са като излязъл от приказките парк, в който има 50 фонтани.

Разположената на 30-ина километра източно от Рим вила е шедьовър на Италианския ренесанс. Тя е и в списъка от паметници под протекцията на ЮНЕСКО.

Вилата е изградена по искане на кардинал Иполито д’Есте и на Лукреция Борджия на мястото на древноримска вила.

Изграждането на вилата е свързано с историята на първия й притежател. Папа Юлий III дел Монте иска да се отблагодари на кард. Д’Есте за важната му подкрепа при избирането му начело на Църквата през 1550 г. и го номинира за доживотен губернатор на Тиволи.

Кардиналът пристига в Тиволи, където влиза триумфално, но разбира, че му се налага да живее в стар и неудобен манастир, свързан с църквата “Санта Мария Маджоре”. Той е изграден векове преди това от бенедектинските монаси, а след това е преминал в ръцете на Францисканския орден. Кардиналът обаче е свикнал на съвсем друг живот както в родната си Ферара, така и в Рим. В Тиволи обаче му допадат руините, които изобилстват навсякъде. Затова и решава да превърне манастира във вила близнак на друга сграда, която строи успоредно в Рим.

И докато римската сграда е необходима за официални приеми,  вилата в Тиволи трябва да служи за удоволствие и приятни срещи.

Работата по проекта се поверява на арх.Пиро Лигорио.

Купуват се още от намиращите се наблизо терени земя, а с помощта на канали се довеждат и водите на р.Аниене. В крайна сметка вилата е тържествено открита през септември 1572 г. , а само два месеца по-късно кардиналът умира.

Трима представители на фамилията Д’Есте, които всъщност са и кардинали – Иполито, племенникът му Луиджи и Алесандро са първите собственици на вилата.

По-късно кард.Риналдо д’Есте поверява на Джан Лоренцо Бернини реализирането на един фонтан и един водопад в градините.

В последвалите векове вилата е изоставена и едва в средата на XIX в. тя разцъфтява отново. Става средище на артисти и художници.

Един от най-отявлените й фенове е Ференц Лист. Последният частен собственик на вилата е Франц Фердинанд фон Хабсбург, ерцхерцог Д’Есте, племенник на австро-унгарския император Франц Йосиф.

Той се опитва да се избави от нея, продавайки я на Италианската държава. “Аферата” по продажбата на вилата обаче приключва след убийството му на 28 юни 1914 г. при Сараевския атентат, превърнал се в непосредствен повод за започване на Първата световна война.

Градините на вилата заемат 35 000 кв.м. и включват 250 избликващи водни струи, 255 водопада, 100 басейна и вани, 50 фонтана, 20 тераси, 30 000 растения, 150 вековни дървета, 9000 кв.м.алеи.

Всички фонтани се задвижват без помощта на механични устройства – единствено посредством естественото налягане и на принципа на свързаните съдове.

През 2007 г. вилата печели първа награда в международния конкурс “Най-красив парк в Европа”

Как се стига до Тиволи?

С кола от Рим – по магистралата А24 или по държавния път без магистрални такси Тибуртина.

С влак – по линията Roma-Tiburtina.

С автобус с линията COTRAL от автогарата на метро B на спирка Ponte Mammolo.  Автобуси има на всеки 10 мин. и пътуването продължава 50 мин.

Италианският произлиза от вулгарния латински език, говорен от плебеите

Италианският език е 21-ият в света, що се отнася до брой жители, които го говорят – 63 млн. Въпреки че е по-малко разпространен от урду и от тамилския обаче той се смята за един от най-важните в света, тъй като милиони хора на планетата (емигранти и наследниците им) го говорят като втори език.

Освен това италианският е важен и за световната търговия. Ето няколко непознати факти за италианския, за които пише списание “Фокус”.

1.  Вярно е, че италианският език произлиза от латинския, но не от класическия, който днес се учи в класическите лицеи,  а от вулгарния латински, който се е говорел от плебеите в Републиканската епоха. Този език са говорели войниците, селяните и жителите на древноримските провинции.

2. От омесването на вулгарния латински с езиците на нашествениците – лонгобарди, франки, готи, се създава вулгарният език, чиято дълга еволюция води до раждането на италианския.

Данте Алигиери е един от първите, които смятат, че вулгарният език трябва да смени латинския. Той му посвещава и творбата си De vulgari eloquenta.

3. Най-старото свидетелство на писмен италиански език е надпис в Катакомбите на Комодила на Виа деле Сетте киезе в Рим, който датира от VI-IX в.

4. В Италия се говорят толкова много диалекти, че дори енциклопедията “Трекани” не може да ги изброи. За удобство учените разделят Италия на три диалектни зони – северната между градовете Ла Специя и Римини, централната Рим – Анкона и зоната на юг от тях.

5. Освен тези диалектни зони в Италия има и местни езици, от които произлизат различните диалекти. Най-разпространен е неаполитанският, който се говори от  5,7 млн. жители. Следва го сицилианският с 4,7 млн. жители, венецианският с 3,8 млн, ломбардският с 3,6 млн, пиемонтският с 1.6 млн. В област Молизе пък 1000 жители говорят хърватски.

6. При основаването на Кралство Италия през 1861 г. 80 на сто от италианците са били неграмотни. 1оо г. по-късно неграмотните са намалели до 9 на сто. През 2001 г. неграмотните са изчислени на 2 на сто от Националния статистически институт.

7. Италианският, който се учи в училище, се смята за стандартния италиански език. По-разпространен от него е обаче неостандартният италиански, който се говори и в който не винаги се спазват правилата на граматиката.

ВИЖ ОЩЕ

Римската пирамида

Венеция low cost

Виното на папата