Италия е полуостров на съкровищата и на различията

Всеки ден, докато отива на училище, независимо дали е в Палермо, Рим или Милано, италианското дете минава покрай някоя катедрала шедьовър, фонтан бижу или статуя на Микеланджело. От малък италианецът диша красота и култура, за която милиони по света само въздишат, гледайки я по телевизията или в илюстровани книги.
Италия е абсолютният шампион по брой обекти под закрилата на ЮНЕСКО като световно културно наследство – те са 58 на брой (във Франция например са 42). Накъдето и да се обърнете на Ботуша, се препъвате в шедьоври на архитектурата, дизайна, стила, историята, културата.

Разхождайки се из който и да е италиански град, е все едно, че се разхождате из музей на открито гратис. Смята се, че повече от половината културно-историческо наследство в света се намира в Италия.
Въпросът е – как всичко това е повлияло на хората, живеещи по тези земи? Какво е общото между жителите на градове и села, обединени в Италия едва през 1861 г., но продължаващи да говорят на безброй диалекти?

Дори италианската енциклопедия «Трекани» не е в състояние да посочи точния им брой. Какво в крайна сметка обединява жителите на южните Сицилия и Калабрия, където БВП на глава от населението е под 18 000 евро, с тези на северните Ломбардия и Пиемонт, където е с 45% по-висок?

Най-малко две неща – италианският език, както се нарича от XVI в. тосканският език на живелите векове преди това Данте, Бокачо и Петрарка. Второто общо нещо е изобилието от красота и чувството към естетиката на италианците – те са повсеместни.
Където и по света да срещнете италианци, ще ги разпознаете отдалече. Те са най-стилните, най-шумните, най-бъбривите, най-жестикулиращите. Дори във времена на криза вие виждате по италианските улици хора, които все се смеят, спорят, палят се, ръкомахат, прегръщат се и се целуват – с една дума, горят от страсти.
Как се управлява страна с 246 различни вида сирене, питал френският генерал Шарл де Гол. А какво да кажат управляващите в Италия, където има 487 вида сирене и 300 вида паста?

Как се сочи коловоза на хора, които дори в бара пият кафето си по 34 различни начина? Да поръчаш на бармана „кафе в стъклена чашка с капнато студено полуобезмаслено мляко”, може да се стори на някого като каприз на изнервен клиент. Но не и в Италия.
В страната, в която е на власт вече 67-то правителство в 75-годишната републиканска история, безкрайните контрасти и различия са норма. Дори последният проектозакон, депозиран при предишното правителство на Паоло Джентилони, беше свързан с узаконяването на различията при производството на хляб, пресен хляб, еднодневен хляб, хляб с мая, полуопечен хляб, замразен хляб и т.н.

Всеки ден в италианския парламент се произвеждаха по 21 страници с нови закони, като само тези за 2014 г. например заемат 4 пъти повече страници от томовете на „Война и мир”. Днес е спорно дали животът на италианците се регулира от 150 000 или от 160 000 закона.
В края на 2017 г.Италия изпрати в архивите най-тежката криза в следвоенната си история. Или така поне изтъкна досегашният премиер Джентилони, който произлиза от знатна фамилия графове от Толентино. С него си отиде и най-ниско «образованото» правителство в историята на Италия – без висше образование бяха министрите на образованието, здравеопазването, правосъдието, труда и социалните грижи.

Това беше и най-бедното правителство, тъй като годишните доходи на всички министри преди встъпването им не надхвърляха 2 млн.евро.За сравнение – богатството на администрацията на Тръмп надвишава 4,5 млрд.евро.
Каква е Италия в момента? Забравете клишето за многобройното и шумно италианско семейство – то е като черно-бял филм от миналото.

Днес картината е друга. Ако си търсите съпруг италианец, сега е моментът – едно от всеки три домакинства в Италия е съставено от сам човек, което значи, че кандидати за женитба има повече от всякога. Но внимание, може да се натъкнете на някого от 5-те милиона бедни, което е близо 8 на сто от населението, както твърди Националният статистически институт.
Италия е една от «най-старите» страни в света. Всяка мъжка рожба, която проплаче днес в 60-милионна Италия (5 млн.от които чужденци), я очаква поне 84 г.живот. Момиченцата пък ги чакат поне 85 г.живот.

Каква точно перспектива ще имат пред себе си след години, не е ясно, но безработицата сред днешните младежи (15-24 г.) е рекордно висока – надхвърля 35 на сто. Иначе безработицата в Италия е 11 %, или на минимума през последните пет години.
Какво отличава италианците от останалия свят?

Може да се каже, че те са гениални, защото са измислили всичко, или почти всичко – Империята, християнството, хуманизма, ренесанса, перспективата, анатомията, радиото, телефона…
Италия е и страната на третия най-голям обществен дълг в света, но това е друга тема.ВИЖ ОЩЕ

Популония – градът на етруските

Кампиля Маритима – тосканска перла

Егадските острови

Вила Адриана била извънградската вила на император Адриан

Че император Адриан знаел как да се наслаждава на красотата и на живота, е повече от сигурно.

Достатъчно е човек да  види Вила Адриана ( Villa Adriana), за да си представи как навремето древноримският император всяка вечер се е изтягал удобно в имението си, наблюдавайки червените залези над намиращия се разстелен в краката му Рим.

Вила Адриана в Тиволи  е огромен и монументален жилищен комплекс на император Адриан, който смайва и до днес с демонстрацията на власт и престиж от страна на древноримските владетели.

Вилата и гигантският парк наоколо стават резиденция на Адриан през 117 г. Тя е изградена на мястото на съществувала преди това сграда, собственост на съпругата на императора Вибия Сабина.

Вила Адриана се намира на Тибуртинските възвишения (Monti Tiburtini) над Рим и отстои на 28 км от Вечния град.

Още от едно време до вилата се стигало както по земя чрез Виа Тибуртина и Виа Пренестина, така и по вода – чрез река Аниене.

Както и всичко останало в Древен Рим, и изборът на зоната за изграждането на вилата не бил случаен.

Районът бил пълен с водоизточници, оттук минавали и 4 от древните акведукти.

В близост до вилата и днес съществуват все още термалните извори Акуе Албуле (Acque Albule)  в намиращите се на няколко километра Bagni di Tivoli.

Всички пространства в римската вила били разделени строго и прецизно според функциите си, както било традиция да се прави и на други места, като например във Villa dei Misteri в Помпей.

И въпреки това Вила Адриана наложила и свой почерк в изграждането на този тип вили по схемата, използвана в Древен Рим.

Вилата включва серия от свързани помежду си сгради, всяка от които със собствена функция. В нея има дори рибарник, големи и малки терми.

В имота си Адриан възпроизвел дори места и пейзажи, които  го впечатлили по време на пътуванията му.

Прелестни са градината Il Pecile, обградена с колонада с басейн по средата, както и Il Canopo, дългият воден басейн, украсен с колони и статуи, кулминацията на който е храм с купол.

Смайват и Големите и Малките терми, снабдени дори с Frigidarium на открито, както и с кръгла зала с купол и с пет големи прозореца. Украсените с богати и ценни орнаменти сгради служели на семейството на императора и на гостите му.

Големите терми били предназначени за персонала на вилата и били снабдени с отоплителна система под пода, както и с голяма зала за “изпотяване”.

Много добре запазени във вилата са Академията, стадионът, Императорският палат, Философската зала, Гръцкият театър и Златният площад (Piazza d’Oro), който служел за представителни нужди.

Морският театър пък бил нещо като островче с колонада в йонийски стил, заобиколено от канал.

Това било мястото, където императорът се усамотявал, за да размишлява.

Вила Адриана от 1999 г. е паметник под протекцията на ЮНЕСКО.

ОЩЕ

Апия Антика, древноримската магистрала

Топ панорами на Рим

Замъкът Сант’Анджело, или Кастел Сант’Анджело, както е известен в Италия, е изграден през 135 г. от император Адриан

Кастел Сант’ Анджело удивява, но едновременно с това и респектира с  монументалния си вид. Със сигурност облата форма на крепостта ще ви съпровожда винаги, когато се разхождате до река Тибър.

В разположения от дясната страна на реката, близо до Ватикана, замък са живели и знатни римски фамилии, и  папи.

Замъкът е изграден през 135 г.от император Адриан с цел да служи за мавзолей, затова е известен и с името Мавзолеят на Адриан.

Той е свързан с останалата част на Рим през Тибър с моста “Сант’Анджело”. Статуите, надвесени над него, и панорамата към купола на базиликата “Свети Петър” са неизменна част от всяка снимка за спомен – не може и вие да не сте се снимали, ако вече сте били в Рим.

Замъкът е бил модифициран в течение на вековете в зависимост от функциите, които е изпълнявал.

През 125 г., когато стартира строежът му, той бил замислен като погребален комплекс, или като мавзолей за Адриан. Вдъхновението на императора дошло от вече изградения мавзолей в Рим на Октавиан Август.

Но Адриан умира преди мавзолеят да е завършен  – това прави през 139 г.  император Антонин Пий.

Първоначално мавзолеят е съставен от основа с кубична форма, облицована в мрамор и украсена с волски глави и с пиластри по ъглите.

На фриза, гледащ към река Тибър, били изписани впоследствие имената на императорите, погребани във вътрешността. Пак от тази страна се намирала и входната арка, носеща името на Адриан.

Замъкът носи името си от статуята на Архангел Михаил, поставена на върха му.

Днешният изглед на монумента обаче е много различен от първоначалния. По волята на имератор Аврелий той е превърнат в замък, а през XI в. е прибавена и кула. След като през 1277 г.замъкът става притежание на Ватикана, към него са прибавени и папски апартаменти.

Кастел Сант’Анджело се вписва и в атмосферата на операта “Тоска” на Пучини – според композитора именно в него Тоска намира смъртта си, тъй като се хвърля от замъка.

Любопитна е и историята на архангела, дал името на крепостта.

Според легендата през 590 г. епидемия от чума поразила населението и тя свършила, едва когато Архангел Михаил се явил над мавзолея.

Това станало, след като новоизбраният папа Григорий Велики призовал населението да се стече на процесия с искане за милост. Когато тълпата наближила мавзолея, папата получил видение – явил му се Архангел Михаил, който прибирал сабята си .

Този небесен жест бил изтълкуван като край на чумата – нещо, което наистина станало.

Оттогава и римляните започнали да наричат мавзолея Кастел Сант’Анджело, а най-отгоре му през XIII в. поставили статуя на архангел, прибиращ сабята си. И до днес в музея се пази кръгъл камък с отпечатъци от стъпало, което според легендата oставил архангелът.

През 403 г. сградата на мавзолея е включена в стените на Аврелиан, заобикалящи Рим. От този момент мавзолеят загубил и функциите си на погребален комплекс, превръщайки се в крепост, пазеща Рим над Тибър. Тогава крепостта била наречена за пръв път с името castellum.

В началото на VI в. крал Теодорих Велики превърнал крепостта в държавен затвор. В последвалите векове станал и замък на знатни римски фамилии.

През 1367 г. ключовете на крепостта са предадени в ръцете на папа Урбан V – от този момент тя става част от ватиканската история.  Заради здравата му и устойчива структура папите използвали замъка като скривалище и убежище в рисковите моменти, но също и за да скрият добре съкровищата и архива си. Освен това крепостта им служела и като съд и затвор.

В следващите векове крепостта била основно модифицирана и се превърнала в папска резиденция. По ъглите й били изградени и бастиони със защитна цел.

Папа Климент IX е този, който през 1667-69 г. поставя на моста пред крепостта десет статуи на ангели – оттогава мостът започва да се нарича Сант’Анджело.

Крепостта изграва важна роля и в италианската история – след Обединението на Италия той служи за казарма, а после става музей.

Всяка година музеят на Кастел Сант’Анджело се посещава от близо 1,3 млн.души.

ВИЖ ОЩЕ

Дворецът Куиринале

Защо всички пътища водят до Рим

Бурано, шареният остров

Соренто е в началото на Амалфийското крайбрежие

Пътуването до Соренто е като потапяне в прелест и то започва още с приближаването ви към него. Терасовидно разположената красота и морето, което се пличка в нозете й, са истинска наслада за очите.

Пейзажи, море, природа, кухня, атмосфера – всичко е на висота, която може да ви гарантира само италиански курорт.

Соренто ви зарежда с красота по всяко време на годината. Ако решите да го посетите, много подходящ сезон е пролетта, когато е топло, но все още няма орди туристи. Това е идеалният град, в който може да се надишате на приятни неща.

Не го избирайте обаче, ако имате за цел лятна морска ваканция. Тълпите и трафикът могат да ви вгорчат ваканцията.

Тук няма удобни плажове, а достигането до понтоните над скалистите брегове не е най-лесното нещо. Почти всички хотели имат басейни, но все пак , нали през ваканцията си човек иска да се топи в море?

Лимоните на Соренто са другият коз на града, освен терасовидно разположената му красота.

Те са единият от трите италиански сорта – Амалфи, Соренто и Сицилия. Лимонът от Соренто е гигантски – може да достигне тегло от 500 г и 1 кг. Отглежда се и на остров Капри и е много кисел.

Соренто е родното място на известния италиански поет Торквато Тасо, творил през XVI в. Затова и главният площад в центъра на града е посветен на него.

Соренто е известен и като градът на сирените, градът на градините и какво ли не още.

Истината е, че тук може да подишате от всичко по малко – има и хилядолетна история, и остатъци от културата на древните гърци, римляни, нормани, и растителност, която може да конкурира всяка ботаническа градина по света, и кухня, концентрираща най-доброто от средиземноморската кулинария.

Освен това Соренто е и букет от цветове и светлини, които ви карат да се чувствате винаги в добро настроение.

От XIX век Соренто е известен като притегателен център на англосаксонския туризъм, тъй като по онова време процъфтява т.нар. Grand Tour, чрез който англоговорящите се втурват да опознават Средиземноморието.

Соренто е бил задължителна спирка за представителите на европейската аристокрация. Затова и в Соренто атмосферата е доста по-различна от тази в останалата част на област Кампания.

Тук фолклорът е в по-оскъдно количество, всичко изглежда  по-изискано и на ниво. Пълно е с исторически хотели от висока класа и с приказна панорама, през които е минал каймакът на аристокрацията и на интелектуалния елит на Европа.

Какво да видим в Соренто?

Ако искате да добиете обща представа на града, може като начало да се качите на влакчето, което прави панорамни турове и тръгва от площад “Тасо”.

Разбира се, най-добре един град се вижда пеша. В такъв случай може да започнете от централния площад, където има статуя на Торквато Тасо – там е пълно с красиви кафенета, оживено е по всяко време на годината.

Оттам тръгва и централната улица “Корсо Италия”, където прелива от магазини и заведения.

На всяка цена разгледайте “Вила комунале” – това е общинската градина с невероятен изглед към морето – намира се близо до площад “Тасо”. Тя е малка, но предлага незабравима панорама, която може да съзерцавате с часове.

Отсреща в морето се вижда Везувий, отдолу под вас са понтоните, където се препичат любители на морския загар, а отляво и отдясно са разположени луксозни исторически хотели, потънали сред невероятна природа.

От парка може да се качите и на асансьора за “Марина пикола” – пристанището, от което се стига до островите Капри, Иския и Прочида.

Точно до “Вила Комунале” се намира и киостро “Свети Франциск”, което е част от едноименната църква. Става въпрос за манастирски двор с архитектура от XIV век. и декорации от по-късни периоди.

Впечатлява и т.нар. Валоне дей Мулини- това е нещо като дълбока долина, която прилича по-скоро на бездна. В нея са останали житни мелници от XVII век, изградени навремето от фамилията Кореале.  Те  функционирали до началото на XX век, след което зоната обрасла в буйна растителност – и всичко това в центъра на Соренто, на две крачки от площад “Тасо”.

Красива е и катедралата “Санти Филипо е Джакомо” на Соренто – Ил Дуомо, която е била реставрирана през миналия век. Вътрешността е в бароков стил.

Как се стига до Соренто?

Соренто се намира на 50 км южно от Неапол.

Ако идвате от летището на Неапол “Каподикино”- оттам тръгва автобус, който за около час стига до градчето. Спирката е пред зоната за пристигания.

Ако идвате от Централната гара на Неапол, на долния етаж се намира спирката на влака Circumvesiana, с който от Неапол се стига до Соренто.

От Рим може да вземете автобус от гара Тибуртина до Соренто, където пристига за 4 часа.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Неапол, а оттам -Неапол-Помпей-Соренто. Излезте на изхода за Кастеламаре ди Стабия и продължете в посока Соренто.

В Соренто всички паркинги са платени и струват около 25 евро на ден.

В Соренто може да се дойде и с корабче (алискафо) от Неапол. То тръгва от пункта “Моло Беверело” на пристанището и стига за 40 минути до Соренто. От пристанището на Соренто до центъра обаче трябва да се изкачи много стръмна улица със стълбища.

ВИЖ ОЩЕ

Лимоните на Амалфи

Елба – зеленият остров

Пиенца – идеалният град

Ако искате да видите есенцията на най-добрата Тоскана, идете в Пиенца.

Само върху една педя земя може да се види изключителна концентрация на природна красота, история, архитектура, кухня и вино.

Седнали удобно в някое заведение и отпивайки бавно от чаша червено тосканско вино, може да наблюдавате под терасата си спектакъл, достоен за шедьовър на ренесанов гений.

Да, отдолу се разстила прочутата с прелестите си долина Вал д’Орча, чиито вити алеи с кипариси красят всяка тосканска картичка.

За да се насладите максимално на тази хубост, идете в Пиенца през пролетта или есента- тогава колоритът е невероятен. И през останалите сезони обаче природата ще ви се отплати по достоен начин.

Пиенца е малко градче, разположено на юг от Сиена и близо до Монтепулчано и Монталчино – все дестинации, свързани с най-качественото тосканско вино.

Пътувайки до него, се любувате на пейзажи от хълмове и долини, преминаващи един в друг с помощта на меки извивки.

По принцип на Вал д’Орча, най-красивата тосканска долина, може да се насладите и от Монтепулчано и  Сан Куирико д’Орча, но Пиенца ви предлага място за спектакъла на първия ред.

Пиенца е известен като идеалния град. Като такъв е изграден през Ренесанса по идея на големия хуманист Енеа Силвио Пиколомини, който по-късно става папа Пий II.

Разполагайки с достатъчно финансови средства, Енеа си поставя за цел да превърне скромното си на вид родно място в утопичен град, който да въплъщава принципите и философията на класическата епоха и на италианския Ренесанс.

Енеа поверява проекта си на архитект Бернардо, известен като Роселино. Само за три години той реализира хармонична композиция от сгради и площади, сред които катедралата, папската резиденция, или Палацо Пиколомини, кметството и централния площад.

Площад “Пий II” е с изключително хармонична форма, която подчертава по най-достоен начин обкръжаващите го сгради. На площада се намира и кладенец, известен като Кладенеца на кучетата.

В катедралата, или Ил Дуомо, мога да се видят няколко известни творби на различни художници от онова време. Красива е и камбанарията, която се извисява към небето.

Вдясно от катедралата се намира прекрасният Палацо Пиколомини, от чиято тераса се открива най-великолепната панорама към Вал д’Орча, която може да си представим.

Сградата е известна и с друго – през 1968 г. е избрана за място на част от снимките на филма “Ромео и Жулиета” на Франко Дзефирели. Именно в нея Ромео и Жулиета (актьорите Ленард Уайтинг и Оливия Хъси) се срещат за пръв път на бала в дома на фамилията Капулети. Разглеждайки палата-музей, може да видите как във всяка зала са изложени огромни черно-бели снимки на сцените от филма, които са снимани в този или онзи кът.

Пиенца радва очите и обонянието ви – разхождайки се из нея, навсякъде виждате тосканска красота, съчетана с висококачествено вино и вкусни местни ястия.

Всичко наколо – площади, улички, стълбища изглеждат като излезли от картината на ренесансов художник.

Не пропускайте да опитате от прочутото овче сирене пекорино ди Пиенца – това е полуотлежало сирене, което върви прекрасно с червено вино, както и с местната паста пичи (наподобява спагети).

В малките магазинчета на градчето може да си напазарувате продукти на местните занаятчии.

Какво да видим близо до Пиенца?

Само на няколко километра са Сан Куирико д’Орча, Монтепулчано, Монталчино. Разбира се, не пропускайте и Сиена.

Kaк се стига до Пиенца?

С кола от Флоренция – по магистралата А1 Флоренция-Рим. Излезте на изход Валдикиана-Бетоле, след това продължете в посока Торита ди Сиена и следвайте указанията за Пиенца.

С кола от Рим – по магистралата Рим-Флоренция, след това излезте на изход Кюзи-Кианчано Терме и поемете по пътя SS146, който води към Кианчано Терме, Монтепулчано, а след това и към Пиенца.

С влак или автобус – трябва да слезете на гара Кюзи-Кианчано Терме, след което да вземете автобус за Пиенца. Друг вариант – до гарата на Буонконвенто, а след това с автобус до Пиенца.

ВИЖ ОЩЕ

Във Флоренция за 2 дни

Понца – зеленият остров

Прочида – слънчевият остров

Римската църква е една от четирите главни папски базилики.

Какво е общото между светите братя Кирил и Методий, гения на Ренесанса Микеланджело и скулптора на барока Джан Лоренцо Бернини?
Всички те оставят следите си в римската базилика „Санта Мария Маджоре“. Разглеждайки я, вие се разхождате като с машина на времето, тъй като виждате как през вековете през нея са преминали най-значимите личности от историята и изкуството.
През 868 г. папа Адриан II освещава донесените славянски книги в Рим от светите братя Константин Кирил и Методий, създатели на славянската писменост.

Надписи с точно този текст сега може да се прочетат по стените на базиликата на седем езика, в това число и италиански.

През изминалите десетина години светите братя бяха почетени с възпоменателни табели с идентичен текст от „признателните” български, словашки, македонски, хърватски, сръбски и украински народи.

Първите пет табели може да се видят още влизайки в базиликата – в дясната част се намира Баптистерият и те са окачени на две от стените му.
Табелата от украинския народ пък е в намиращата се отсреща капела „Чези”, чието реализиране през 1550 г.е по поръчка на кардинал Федерико Чези и е в чест на Света Катерина Александрийска.
В базиликата e погребан и големият скулптор,архитект, художник , сценограф Джан Лоренцо Бернини, който се смята за един от символите на барока в Италия и в Рим. Неговите творения красят много от площадите на Вечния град.
Въпреки че произведенията му бележат една епоха, неговият гроб е маркиран със скромна погребална плоча до главния олтар.
Геният от Тоскана Микеланджело също оставя следите си в базиликата.

На 87-годишна възраст скулпторът проектира намиращата се в лявата част на базиликата капела „Сфорца”.

Той следи работата по нея до смъртта си, въпреки че я завършват Тиберио Калкани и Джакомо дела Порта.
В „Санта Мария Маджоре” са погребани и седем папи.
Но какъв всъщност е произходът на църквата, която е една от четирите главни папски базилики в Рим?
Това е най-важният храм в Западна Европа,посветен на Дева Мария.

Произходът й е свързан с любопитна легенда. Според нея на 5 август 358 г.сл.Хр. Богородица се явява в съня на папа Либерий и на римския патриций Джовани и поискала от тях да изградят църква в нейна чест.

Тя трябвало да бъде на мястото, на което щяло да завали сняг. На сутринта част от хълма Есквилин бил побелял от сняг въпреки лятото.
Според историческите данни обаче изграждането на базиликата става след Ефеския събор (431 г.), който постановява, че Дева Мария е Богородица.

На 5 август 434 г. базиликата е осветена от папа Сикст III.
Това е единствената папска базилика,която запазва вътрешността си като оригиналната.
Още от създаването си „Санта Мария Маджоре” е като непрекъсната „строителна площадка”, тъй като папи, кардинали и меценати се надпреварват да финансират най-добрите художници и скулптори, за да я разкрасят.

Резултатът в крайна сметкае, че базиликата е пълна със съкровища с неоценима стойност- като се започне от мозайките и се стигне до сцената, възпроизвеждаща Рождество Христово.

Тя е дело на Арнолфо ди Камбио и се намира в Сикстинската капела в дясната част на базиликата (да не се бърка с тази в „Свети Петър” –бел.а.).

Най-добрите майстори са викнати да реализират пода, Джулиано да Сангало прави проекта за тавана с позлатено дърво, Пиеро дела Франческа реализира фрески в бившата капела „Сан Микеле”.

В лявата част на базиликата в капела „Паолина”се съхранява скъпоценната икона Salus Populi Romani, за която се смята, че е излязла от ръцете на Сан Лука.
В църквата се съхранява и реликва от Светата люлка от Витлеем на младенеца Исус.
„Санта Мария Маджоре” се намира в центъра на улиците, които оформят лъчовете на звезда – Витлеемската звезда.

ВИЖ ОЩЕ:

Базиликата “Свети Петър”

Три дни в Рим

Невероятна красота  е да видите манастира „Свети Мартин” как виси над вулкана Везувий.

Всичко това – след като сте изкачили хълма Вомеро.
Неапол може да се похвали с много красоти, за които няма да ви стигнат дни, за да ги обиколите.

Манастирът-музей „Свети Мартин” обаче зашеметявa със съвкупността от неща, които ви предлага.

Като се започне от панорамата над Неаполския залив и Везувий, и се стигне до изключителните примери на бароковата архитектура и изкуство – всичко от него ви оставя без дъх.

Разположеният нависоко на хълма Вомеро музей предлага прелестни гледки от птичи поглед към южния град, но това е само един от детайлите, заради които си струва да се отиде до него.

Точно там се намира и средновековният замък „Сант Елмо”.
„Ла Чертоза ди Сан Мартино”, както се нарича на италиански, е на практика бивш манастир на монасите от Ордена на Свети Брюнон,основан през 1084 г. във френските Алпи.

Хронологически това е вторият манастир на ордена в южната област Кампания. След Обединението на Италия става национален паметник и от 1866 г. приютява Националния музей „Свети Мартин”.

Той събира много от шедьоврите на бароковото изкуство и култура на Неапол.
Те са показани в стотината зали на музея,където има и две църкви, един вътрешен двор, 4 параклиса, три манастирски двора, градини и др.
Манастирът започва да се изгражда през 1325 г. от херцога на Калабрия Шарл Анжуйски.

Днес в него могат да се видят малко от едновремешните готически елементи.

Проектиран е от Тино ди Камаино по подобие на намиращия се наблизо замък. Завършен е официално през 1368 г. по времето на неаполитанската кралица Джована Анжуйска.
През XVII век манастирът е изцяло обновен в архитектониката си, затова и сегашният му бароков изглед.

Много от архитектите и творците на Неапол, работили впоследствие върху декорациите , скулптурите и фреските, допринасят за превръщането му в шедьовър на барока.

Най-голям отпечатък оставя обаче Козимо Фандзаго.
Днес могат да се посетят както подземията, така и манастирските дворове на „Свети Мартин”.

Църквата също е истински шедьовър със съхраняваното в нея богатство от скулптури, картини, фрески, пана от XVII и XVIII век.

Могат да се видят творби на Гуидо Рени,Батистело Карачоло и др.

Любопитна за разглеждане е и билковата аптека на монасите, апартамента на приора, както и изложените каляски.

На видно място е поставена огромната каляска на Мария Кристина Савойска.

Тя е изработена през 1806 г.за крал Фердинанд I от династията на Бурбоните.

Почти сигурно е, че е използвана до 1815 г. от Жоашен Мюра, назначен от Наполеон I за регент на Неаполитанското кралство.

След 1815 г.пък в каляската се возели крал Фердинанд II и съпругата му Мария Кристина Савойска, за да участват в религиозни процесии до края на Кралството на Двете Сицилии.

След това каляската е транспортирана във Флоренция,където се мести столицата на кралството, но после пак я връщат в манастира „Свети Мартин”.

ВИЖ ОЩЕ:

Дворецът “Каподимонте” в Неапол

Президентският дворец “Куиринале” в Рим

Вижте къде има безплатни терми в Италия

Кой казва, че СПА е лукс, който могат да си позволят само хората с пари? В Италия има много места, където всеки може да се наслади гратис на СПА (идва от латинското Spa, или Salus Per Aquam – здраве посредством вода).

1.   Термите на Банячо, Le Terme di Bagnaccio

Те се намират до град Витербо, област Лацио, на 80-ина километра северно от Рим. Това е зона, богата на термални извори. Термите са разположени на открито сред природата, извън населените места. От басейните с термални води може да се насладите на Апенините в далечината.

  2.  Термите Карлети, Le Piscine Carletti

Те включват няколко басейна с прозрачна вода до 58 градуса. Изключително посещавани са и през седмицата, особено при пълнолуние. Намират се на 3 км.от Витербо

 3.  Термите на Сатурния, Le Terme di Saturnia

Почти всички познават платения термален център на Сатурния (Тоскана), един от най-добрите и най-луксозните в Италия. Близо до него обаче се намира и водопадът с термални води, където всеки може да се къпе гратис. Прочутите със сярното си съдържание терми на Сатурния  оформят прелестна картина пред очите ви, докато шофирате по пътя над тях. От него се виждат и Il Gorello, и Le Cascate del Mulino, където може да се изкъпите гратис.

    4.  Термите на Сан Кашано, Le Terme di San Casciano

Те се намират точно под средновековното борго на Сан Кашано в Тоскана. Древноримските басейни с термални води са действащи и днес. Намират се близо до прочутите термални центрове на Сан Кашано, които са срещу заплащане.

   5. Термите на Бормио, Le Terme di Bormio

Безплатните терми се намират близо до платените термални центрове Bagni Vecchi и Bagni Nuovi на Бормио, област Ломбардия. Безплатните терми са формирани в естествен басейн с камъчета, в който се събира гореща вода от скалистите стени. Пейзажът наоколо спира дъхът, особено през зимата, когато всичко наоколо е покрито със сняг.

  6 .  Термите на Фордонджанус, Le Terme di Fordongianus

Фордонджанус е термален район на река Тирсо в Сардиния, познат още от древни времена. Там се намира и археологическа зона от древноримската епоха. Термите се състоят от открит басейн. В него и до днес се стичат както горещите води от термалния извор,  така също и студена вода, която охлажда общата температура.

  7.   Термите на Сан Филипо, I Bagni San Filippo

Те са разположени до връх Амиата (Monte Amiata), Тоскана. Водите съдържат прахообразни частици, които остават по телата на къпещите се, превръщайки ги в бели “призраци”. Ефектът е изключителен – особено нощем. Термите включват и малки водопадчета и кладенчета.

   8.    Термите на Петриоло, Le Terme di Petriolo

Петриоло е прочута с лековитите си свойства термална зона до Сиена, Тоскана. Там се намират платени терми, но съществува и безплатна зона до течението на Фарма, където има няколко вира с гореща вода до 43 градуса.

Какво да видим безплатно във Флоренция

Какво да видим безплатно във Венеция

Какво да видим безплатно в Рим

Как да пътуваме изгодно в Италия