Ето кои са 11-те най-странни поверия в Италия

1. Петък, 17-ти.  Как така в повечето страни петък 13-то число от месеца се смята за фатален, а в Италия е петък 17- ти? В Италия трудно ще видите числото 17 като номерация по улиците, на хотелските стаи и др. Италианците смятат 17 за фатално число, защото на римски 17 се изписва като XVII, което като анаграма изглежда  VIXI . От латински това означава “живях”, или с други думи, е свързано със смъртта и следователно носи лош късмет.

2. Да вдигаш наздравица с чаша вода

Никога не го правете в Италия – смята се, че е на лош късмет да се вдига тост с евтина течност без никакъв вкус, каквато е водата. Никога не кръстосвайте или преплитайте  ръце с друг човек, докато се чукате с чашите си, гледайте винаги в очите и никога не сваляйте чашата преди края на тоста.

3. Да излееш зехтин

И това е на лош лъсмет според италианците.

4. Да пипнеш желязо

В много страни против уроки  се пипа дърво, или  “се чука на дърво”, както се прави в България. В Италия обаче се казва “да пипнеш желязо”, което е съкращение от “да пипнеш желязна подкова”. Навремето се смятало, че конете пазят от лош късмет и зли духове. Затова и до днес много италианци носят желязна подкова със себе си като талисман.

5. Уличните лампиони

Ако вървите един до друг с приятел или приятелка по тротоара, много е важно да минете от една и съща страна на лампиона на тротоара. В противен случай се смята, че ще се разделите или скарате с приятеля си.

6. Острите предмети

Ако някой ви подари остър предмет, трябва да му дадете в замяна монета. В противен случай рискувате да разтурите приятелството си със съответния човек.

7. Снимката на леглото

Не поставяйте снимката на любимия човек на леглото – например докато подреждате или нареждате разни неща или багаж. Това ще му донесе лош късмет. Същото важи и за шапката – никога не се слага върху леглото. Тези поверия датират от времето, когато леглото било свързвано с болестта, със смъртта и със свещеника, който свалял шапка до леглото на умиращия.

8. Наклонената кула в Пиза

Тя  не се изкачва от местните студенти  – според поверието, ако стигнеш до върха на Наклонената кула, никога няма да се дипломираш.

9. Да пипнеш носа си

Ако произнесете неволно една и съща дума с някого, докато говорите, според поверието означава, че никога няма да се ожениш. За да се пребориш с тази съдба, пипни веднага носа си, смятат италианците.

10. Никога 13 души на масата

Суеверните италианци никога не се събират по 13 на маса – на вечеря, обед или друго събитие. Това идва от Тайната вечеря – Юда е 13-ият седнал на масата на Христос.

11. Празна катафалка

Да видиш празна катафалка е на лош късмет – означава, че твоята смърт наближава. За да се спасите от подобна участ, докоснете гърдите си, ако сте жена, и слабините си, ако сте мъж.

ВИЖ ОЩЕ

Еур, белият град

Матера, градът на камъните

Защо Рим е топ?

Юлий Цезар създал тайните служби в Древния Рим 
Първи усетил ползата от шпионски служби римският генерал Сципион Африкански през 200 г.пр.Хр.

Познатият с победата си над Ханибал генерал приложил срещу него метода „с твоите камъни в твоята градина”. Така след като разбрал, че Ханибал използва шпиони навсякъде, решил да го бие с неговото оръжие.
Юлий Цезар обаче е първият човек, прибегнал широко до древноримски шпионски служби – затова се смята, че те се раждат по неговото време.

Той си дал сметка, че в битките му с врага можели да му бъдат полезни шпионските уши и очи на всеки способен в тази сфера – затова наемал в римската войска и чужди бойци, произлизащи от варварите.
За разлика от римските легионери, които имали страхотен боен тренинг, тъй като го поддържали и извън войните, чуждите наемници не били толкова ловки войници. Те били използвани само за определени битки.

Въпреки това Юлий Цезар селекционирал най-добрите ездачи сред тях и ги обучавал за шпиони. Те били учени и как да правят карти на пътищата.

Всеки път били пускани в мисиите си все по-далече и по-далече. Учели се сами да си набавят храна, да се крият от врага и да оцеляват. С други думи – били нещо като древни рейнджъри.
За разлика от всички последвали го императори, Юлий Цезар използвал разузнавателните служби само с цел да печели войните. Той не впрягал шпионите в конспирации от личен характер, отказал се дори от лични охранители.

Затова и в крайна сметка бил убит без особени проблеми от заговорници през 44 г.пр.Хр.
За да се доберат до необходимите им информации, шпионите на Юлий Цезар се дегизирали във всевъзможни хора – от търговци и доставчици на стоки, до сводници на проститутки и продавачи на оръжие.

Шпионите трябвало да владеят перфектно езика на шпионираните племена, да бъдат умели ездачи, да се измъкват от всевъзможни опасности, и не трябвало да се набиват на очи.

Много от римските легионери били перфектни за занаята на шпионина. Чуждите наемници пък не били големи майстори с оръжието, но пък се справяли идеално с предизвикването на хаос и вълнения с помощта на прашки и стрели.
Шпионската система на Юлий Цезар била изключително добре организирана. Неговите агенти 007 били перфектни в създаването на карти на непознати територии, тъй като се добирали до информации за разположението на реки, планини и долини, до места, от където войската можела да си набавя храна и вода.
Осиновеният от Юлий Цезар Октавиан Август, който става първият император на Римската империя, организирал още по-добре създаденото в шпионската сфера дотогава.

Той се смята за създател на предшествениците на агент 007 в днешния му вариант. Октавиан Август прибегнал до услугите на млади, храбри, силни и интелигентни агенти.

За да вършат работата си, много често те действали под прикритие като «пощальони», т.е., омесвали се с разносвачите на новини. Октавиан Август си взел поука от случилото се с Юлий Цезар, убит от заговорници.

Затова се обградил с лични охранители -преторианци. Императорът поставил шпиони навсякъде, за да се пази от предатели. Казват, че носел броня дори под тогата си.
Как били организирани тайните служби?
В тях имало хора, специализирани във всевъзможни дейности. Имало информатори – те били в „цивилно” облекло и душели навсякъде за подготвяни предателства и заговори. Били избирани обикновено сред преторианците.
Друга част от тайните служби били разузнавачите – за такива били избирани хора от войската, които следвали императора по време на военни кампании.

Те служели и като лична охрана на императора и се грижели за вътрешната сигурност, т.е. за императора и семейството му.
Като шпиони в цивилно облекло действали и т.нар.exploratores. Те били ловки ездачи, които трябвало да контролират всяко действие на врага по цялата територия. Грижели се за външната сигурност на империята.
На работа в шпионските служби имало и провокатори – това били агенти в цивилно облекло, които се движели сред населението и с нарочните си приказки срещу императора предизвиквали хората да правят същото.
Императорът използвал в шпионските служби и опита на военните ветерани – те били опитни стратези и хора в състояние да чертаят тактики и стратегии срещу врага. Те били най-високо заплащаните.
Октавиан Август се ползвал и от услугите на доносниците – такива можело да бъдат и частни лица, които донасяли полезни за държавата информации в замяна на много добро заплащане.

ВИЖ ОЩЕ

Апия Антика – древноримската магистрала

Гениалният Микеланджело

Сан Пиетро – островът на щастието

Най-красивият див плаж на Тоскана е Кала Виолина

Достатъчно е да се надвесите над Кала Виолина, след като сте вървели 1,5 км пеша, за да ахнете от прелест.

Това е със сигурност най-красивият див плаж в Тоскана, до който може да стигнете само със собствените си крака или с велосипед.

В Кала Виолина няма да срещнете чужди туристи, които предпочитат снабдените с чадъри и плажни легла платени плажове на Тоскана.

Няма обаче тосканец, който да не познава малкия плаж и да не го предпочита пред всички останали заради прозрачното синьо море и белия пясък, наподобяващи тези на Карибите.

В допълнение тук има и тоскански пинии и друг вид средиземноморска растителност в огромно количество.

Ако искате да се потопите в малък тоскански рай, част от природен резерват, където море, плаж и природа са вкопчени в здрава прегръдка – ето, това е вашият плаж.

Кала Виолина се намира в зоната Марема. Плажът е разположен на десетина км северно от Пунта Ала, и на  десетина км южно от град Фолоника. Най-близкото градче до него е Скарлино.

Може да се достигне най-удобно по шосето от страната на Пиан д’Алма. След като стигнете до един черен път и след като изминете 1км с колата си по него, пристигате на голям паркинг, който струва 5 евро за ден.

Тук оставяте колата си и продължавате пеша по широка горска алея. Преминаването по нея също е красиво, защото са такива пейзажите, които ви заобикалят.

Вие се намирате в типичната тосканска пинета, или гора от пинии. След 20-ина минути ходене пеша се озовавате в гъсто залесена със средиземноморска растителност зона, от която се спускат надолу няколко дървени стълби. Те водят към плажа, който е вашата крайна цел.

Ако носите със себе си чадър и плажни столове, може да си ги разпънете на воля. Ако нямате, то тогава най-добре е да идете в края на плажа, където са скалите и където има хубава сянка.

Така може да си изкарате и цял ден, изтегнати на сантиметри от водата с карибски цветове.

В зоната над плажа има няколко маси и пейки под дебели сенки, на които може да си правите пикник на хладно. Има и подвижен павилион, на който може да си купите храна и вода, наблизо има и тоалетни.

Откъде идва името Кала Виолина, или Цигулкова долчина?

Плажът дължи името си на специфичния  вид пясък, който е уникален за зоната, тъй като е в състояние да издава звук, наподобяващ този на цигулката.

“Музикалният” пясък е съставен от кварцови песъчинки, които произвеждат звуци, когато се движат и търкат по между си. Това се получава най-вече, когато вървите върху пясъка при абсолютна тишина. Феноменът на “музикалния пясък” е много рядък в природата.

Той е налице, когато подобни кварцови песъчинки се намират на повърхността. Заедно с влагата се образува своеобразен гел, който при всяко търкане издава скърцащ звук.

В света са много малко плажовете, които “свирят” като цигулки. Има подобни и в Рио де Жанейро, на островите Eigg (в Англия), във Fort Dauphin (Мадагаскар), на Gold Cost (Австралия).

Кала Виолина е част от резерват и е забранено изнасянето на пясък от плажа.

ВИЖ ОЩЕ

Тосканският залив Барати

Остров Фавиняна

Сан Пиетро – островът на щастието

Ето как можем да се наслаждаваме на шедьоври, когато музеите са затворени

Изкуство? История? Археология? В Италия не е необходимо да гледате документални филми или клипове в интернет, за да се насладите на шедьоври, когато музеите и галериите са затворени заради епидемията.

Достатъчно е да излезете навън и да се разходите из някои църкви, за да напълните очи и душа с красота.
Това е така, защото векове наред Църквата, наред с най-богатите знатни фамилии, е била най-големият спонсор на изкуството.

Гениите на Ренесанса, но не само, са развихряли фантазия и талант, за да красят с шедьоврите си религиозните храмове. Днес всички могат да им се насладят, за разлика от музеите и галериите, които са заключени.
Като оставим настрана световноизвестните с шедьоври на Микеланджело, Караваджо и Рафаело църкви, ето с какво изненадват други храмове в Рим, които са по-малко познати за масовия турист.
– „Санта Праседе”, в чийто манастир са живели светите братя Кирил и Методий при римския си престой, е истинска съкровищница на историята и културата.

Влизайки в нея, се оказвате в своеобразна художествена галерия. И всичко това – на стотина метри от базиликата „Санта Мария Маджоре”.
„Санта Праседе” е с древен произход и това, което виждаме сега, е възстановената от папа Паскал базилика върху античен храм от V век.

Той пък бил свързан с историята на сенатора Пуденте, който се смята за първият човек, приел християнството от апостол Павел. С Пуденте направили това и дъщерите му Пуденциана и Праседе.

Пуденте притежавал вила – нейните останки се намират на 9 метра под базиликата. В нея укривал преследваните християни, а според мнозина – и самия апостол Павел. Именно на това място е изграден храм за покръстване на новите християни.

По-късно Праседе използвала богатството на семейството си, за да изгради храм отгоре, в който укривала телата на преследвани и убити християни.

През 817 г.папа Паскал изгражда нов храм, в който събира телата на близо 2300 мъченици от извънградски гробища.
Още влизайки в храма, човек остава поразен от мозайките, покриващи стените. По цветове, символика и разнообразие те нямат равни на себе си в римското Средновековие.

Прелестна е капелата на Свети Зенон, изградена от папата като параклис на майка му Теодора и наречена „Градината на Рая”. Тя е рядък пример за римска капела от IX век, покрита изцяло с мозайки във византийски стил.
В друга капела пък е изложена изключително важна реликва – 63-сантиметрова колона, на която се смята, че е бичуван Исус Христос.

Тя е донесена от Йерусалим през 1223 г. от кардинал Джовани Колона.
В базиликата се пази и погребалният бюст на Джовани Батиста Сантони, който се смята за ранна творба на Джан Лоренцо Бернини.
– „Сан Марчело ал Корсо” се намира на централната Виа дел Корсо в Рим, но едва ли разхождащият се из най-известните базилики турист би прекрачил прага й, ако не знае какво има зад него.
Тук се намира античното и смятано за чудотворно дървено разпятие от XV век. Чудесата, които му приписват, са цяла серия.

Тя започва през нощта на 23 май 1519 г., когато пожар срива църквата до основи. На сутринта, когато стотици римляни се притичват пред нея и плачат отчаяни, всички остават поразени, когато виждат как дървеното разпятие стърчи непокътнато сред отломките на главния олтар.

Изумените от случилото се вярващи започват да се събират всяка вечер до него, за да се молят. С течение на времето се създава и Компанията на Светото разпятие. На 8 октомври 1519 г.папа Лъв X заповядва възстановяването на разрушената църква. Три години след пожара Рим е поразен от епидемия, станала известна като Голямата чума.

Хората се чудят какво да правят и се отнасят до Светото разпятие на „Сан Марчело”. Разнасят го на процесия из улиците на Рим, противопоставяйки се на забраната на властите за струпване на хора, с цел да не се разнася заразата. Процесията продължава 16 дни, като крайната цел е базиликата „Свети Петър”.

Всеки квартал, през който минавало разпятието, се опитвал да го задържи за по-дълго, защото чумата спирала. Когато разпятието се върнало в „Сан Марчело”, заразата била спряна напълно.

От 1600 г. процесията с разнасянето на разпятието до Ватикана става традиция по време на Светата година. На 12 март 2000 г.папа Йоан Павел II отбеляза Деня на прошката, с която от името на цялата Църква поиска публично опрощение за вината и прегрешенията й от миналото. По този повод папата прегърна чудотворното разпятие, изложено в „Свети Петър”.
Милиони по света още помнят незабравимите телевизионни кадри от 27 март 2020 г., или в кулминацията на пандемията от коронавирус. Тогава папа Франциск се моли сам на дъжда пред чудотворното разпятие на площад „Свети Петър”.
– „Сант Иняцио ди Лойола”, която се намира на централния римски площад „Сант Иняцио”, е култово място за всички любители на изкуството с оптически измами.

В бароковата църква на йезуитите (Свети Игнаций Лойола е основател на Йезуитския орден през 1534 г.) смайват геометриите и илюзиите, сътворени в гигантските фрески на Андреа Поцо.

Той се смята за царят на оптическите илюзии. Достатъчно е да застанете в кръга, очертан в мраморния под, и да погледнете нагоре към свода.

Изглежда така, сякаш реализираната през 1600 г фреска от йезуита Поцо „продънва” тавана и го прави двойно по-вдлъбнат.

Това е заради изключителната оптическа измама, създаваща илюзията за триизмерен таван.

На гигантската фреска е изобразено ”Величието на Свети Игнаций”. Всичко това може да се наблюдава и с помощта на огромното наклонено огледало за обратно виждане, поставено на пода.

Малко по-навътре в църквата ви очаква и друга оптическа измама – става въпрос за изобразен чрез перспектива купол, който иначе не съществува.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Пиенца, идеалният град

Древноримските поети

Най-големият президентски дворец в света вече може да се посещава от туристи

30 папи, 4 италиански крале, 11 президенти – това са височайшите особи, обитавали римския дворец „Куиринале“ (Quirinale), който по разкош и прелест няма за какво да завижда нито на Версайския, нито на Бъкингамския дворец.

Седалището на 12-ия поред президент Серджо Матарела е най-красивият и най-бляскавият дворец, който човек може да си представи.
В същото време неговите 1200 салони и стаи са твърде много, твърде скъпи и твърде богати, за да бъдат обитавани само от един човек, пък било то и първият човек в Републиката. Всяка година за поддръжка на двореца отиват 230 млн.евро държавни пари.

1000 души персонал се грижат за Дома на всички италианци, както наричат открай време президентския дворец.
Доскоро обаче той съвсем не беше къщата на всички италианци, тъй като само малка част от него беше отворена за туристически визити и то само през някои недели.
Едно от първите решения на сегашния президент след встъпването му в длъжност беше да се откаже от държавния самолет (често той ползва и влак), както и да отвори голяма част от салоните на двореца за визити всеки ден.
Така малко по малко „Куиринале“ може да се превърне в жива история, а не да бъде музей, по думите на президента.
Разбира се, все пак дворецът е действаща президентска институция, така че от мерки за сигурност само една част от него може да бъде достъпна за туристи. От лятото на 2015 г. „Куиринале“ може да се разглежда пет дни в седмицата (без понеделник и четвъртък) срещу билет, резервиран предварително. Визитите са в организирани групи и са по-кратки и по-подробни.
Първата е безплатна, а втората позволява да се видят и помещения като тези с порцелановите сервизи на Савоите, част от мебелите, градините, музея на колесниците. Много от стаите, използвани досега за офиси, вече ще бъдат част от музея и в тях ще се организират изложби.

Въпреки всички съкровища и огромното културно и историческо богатство, които съхранява, „Куиринале“ е най-малко познатият за италианците дворец поради факта, че досега не е бил отворен за публиката.
Но какво представлява последният италиански дом на Савоите?
Само за сравнение – със своите 110 500 кв.м.площ „Куиринале“ е 20 пъти по-голям от Белия дом и е на шесто място в света сред всички дворци. Той е обаче най-големият дворец в света, ако става въпрос за седалище на президент.
„Куиринале“ носи името на единия от седемте исторически хълма, върху които е основан Рим. Наименованието му идва от името Куирин (на италиански), както се е наричало древноримското божество, почитано като покровител на курията. При зараждането на римската монархия с този термин се обозначавало племенното устройство на обществото и мястото, където всяко племе се събирало, за да обсъжда държавните въпроси.
Самият дворец е изграден преди 430 г.
Не си мислете, че разхождайки се из някой салон по време на туристическа визита ще срещнете италианския президент. Влизайки от централния вход, се озовавате в огромния Двор за почести, където се провеждат церемониите с гвардейци. В централния корпус се намират т.нар.представителни пространства – тук са всички салони, в които президентът приема или развежда държавни гости, делегации или представители на някоя от трите власти.
Офисите и стаите на президента обаче не са тук – те се намират в друго, доста по-далечно крило от комплекса. Става въпрос за отделни сгради до Виа дел Куиринале.

В това крило се намират и т.нар. Имперски апартаменти, които са били обзаведени навремето, но се използват и сега. Това става по време на официални визити на държавни глави или монарси.
Изключително помпозен е салонът на почетните гвардейци, Il salone dei Corazzieri. Той е на практика най-големият в двореца. Няма начин как да не ви впечатли – има дължина 37 м., ширина 12 м.и височина 19 м. Именно в този салон се извършват всички церемонии по награждаване или срещи със заслужили личности.
Прекрасен е и Празничният салон, в който навремето са се провеждали приеми и балове, а днес в него полагат клетва новите правителства.
Когато пък се провеждат пресконференциите на партийните лидери, отишли на консултации при президента след разпускане на парламента (а това става често в Италия), или след излъчване на временно правителство – те се излъчват по телевизията от Почетната ложа.
Доста любопитна е обаче историята на президентския кабинет, където държавният глава се среща официално с колегите си от чужбина или пък с партийните лидери по време на консултациите за формиране на ново правителство. Навремето това е била лятната спалня на папите.
Няма италианец, който да не познава до болка интериора на този кабинет, тъй като оттам се излъчват винаги традиционните новогодишни обръщения на държавния глава.

Това обаче съвсем не е истинският кабинет на президента, в който чете и работи всеки ден – той се намира на другия край на двореца, където са личните му стаи.
Залата на Гоблените, където поне два пъти в годината в днешни времена се събира Върховният съвет за отбрана, навремето е имала коренно различни функции. Това е било спалнята на кралица Маргерита Савойска, прабаба по майчина линия на Симеон Сакскобурготски. Преди нея, пак същият този салон е служел за предверие на папския салон.
Много красива е и Огледалната зала, където днес се провеждат официалните аудиенции на президента. Освен това тук полагат клетва и съдиите от Консултативния съд.

В залата на посланиците пък президентът приема дипломатическия корпус, акредитиран в президентския дворец послучай официални визити на чуждестранни държавни глави.
Куриоз представлява и т.нар.Капела Паолина, проектирана по абсолютно същия начин като пропорции и архитектоника като Сикстинската капела във Ватикана. Тя е била реализирана навремето от Карло Мадерно за Павел V Боргезе и е служела изключително за вътрешни нужди, като се има предвид,че оттук са минали 30 папи.
Освен това навремето в двореца са били проведени и няколко конклава за избирането на нов папа.
Дълга е 42 м., широка е 13, а е висока 20 м. Тук се е оженил за принцеса Мария Жозе последният италиански крал Умберто II Савойски, вуйчо на Симеон Сакскобурготски. Днес често в тази капела се провеждат камерни концерти за класическа музика, които се излъчват по радио РАИ.
Любопитна е и т.нар. Библиотека дел Пифети, която си е своеобразно бижу, останало от кралски времена.
Много атрактивна с архитектониката си е и витата като елипса стълба Маскерино от XVI в.
В една от залите може да се види и балната копринена рокля на кралица Маргерита Савойска, ушита през втората половина на XIX в.и инкрустирана със сребърен ламинат и кристали.

Смайва и елегантният сервиз за сервиране на десерти, който носи името „Умберто I”.
В двореца дори е реконструирана идеално, следвайки детайлите от една картина, стаята, в която са се срещнали през 1879 г. Джузепе Гарибалди и крал Виктор Емануил II.
Възхита предизвиква у всички и т.нар. Вазела дел Куиринале. Става въпрос за помещенията, в които са събрани зад витрини всички порцеланови, сребърни и кристални сервизи. Много от тях идват от други дворци на Савоите, но се ползват и днес по време на приеми в чест на чужди държавни глави.
На практика това е колекция, включваща 38 000 „единици“ – прибори, чаши, чинии и др. Всичките са изработени през XVIII и XIX в.

Безценна е и колекцията от пана и гоблени – 261 на брой, излезли от най-известните работилници в периода XVI-XIX в.
Внимание заслужават и едновремешните конюшни на Куиринале, датиращи от времето, когато дворецът е бил папско седалище. Тук има над 100 ценни колесници.

МАТЕРИАЛЪТ Е ПУБЛИКУВАН ВЪВ В.”24 ЧАСА”

Виж още

Градините на Куиринале

Портокаловата градина

Оригиналната статуя на Давид на Микеланджело се намира в Галерията на Академията във Флоренция

Който веднъж види Давид на Микеланджело, може и да не гледа повече никакви други древногръцки или древноримски статуи, възкликва художникът и експерт по изкуство Джорджо Вазари, след като вижда най-перфектната скулптура на всички времена.

Микеланджело  не само надминава всичко, създадено от древните скулптори, но и създава шедьовър, който би бил кулминацията на всеки творчески гений.И всичко това, когато Микеланджело Буонароти е едва 26-годишен.

В действителност и днес хиляди туристи влизат в Галерията на Академията във Флоренция, където е “Гигантът”, както наричат Давид, и дори не поглеждат останалите картини и скулптури.Огромният къс мрамор, от който е изваян Давид, се намира навремето в склада на “Опера дел Дуомо”.

Там той лежи захвърлен в продължение на 25 г. след неуспешните опити на двама скулптори – Агостино ди Дучо и Антонио Роселино, които са викнати, за да издялат статуя на цар Давид от него.

Мраморният блок е с ужасно качество, а на всичкото отгоре е и полуразрушен заради провалилите се опити на Ди Дучо и Роселино да се справят с него.

Така двамата скулптори се отказват да изваят Давид не само заради колосалните размери, искани за статуята – над 5 м. височина, а и заради некачествения материал.

Мраморът е пълен с дефекти, наподобяващи шупли, или малки дупчици. По принцип те  са нещо обичайно за мрамора, добиван от скали, но при мраморния материал, предоставен за статуята, те са още повече.

На всичкото отгоре гигантската статуя на гол мъж  трябвало да се опре на много по-тясна основа – само на краката си, а не върху широка и стабилна база.

Така стигайки до краката, двамата скулптори се отказват от начинанието си.

Микеланджело на практика е извикан, за да поправи грешката на други. През 2003 г.,  по време на реставрирането на статуята, се вижда как геният е изпълнил с гипс много от тези шупли.

Микеланджело създава творбата си между 1501 и 1504 г.

Въпреки че е само на 26 г., той вече е изключително популярен заради уникалния си талант във ваенето на мрамор. Нещо повече – на тази възраст той вече е най-известният и най-скъпоплатеният скулптор на своето време.

Когато скулпторът започва творението си, той като че ли носи вътре в себе си някакво мистично упование, че фигурата на Давид вече съществува вътре в мраморния блок.

Изследвайки суровия материал, “преслушвайки” го старателно, той сякаш чува и вижда къде точно и в какво положение стои Давид вътре в него.

Така пласт по пласт, сантиметър по сантиметър, след упорита 4-годишна работа Микеланджело просто “освобождава” Давид от мраморния му затвор.

Микеланджело пресъздава библейския герой в момент, в който той се подготвя да се изправи срещу Голиат.

Специална комисия, в която влизат Ботичели, Леонардо да Винчи, Перуджино, Липи, Гирландайо, Пиеро ди Козимо, се събира, за да реши къде точно да постави статуята.

Филипино Липи предлага тя да стои до портата на Палацо Векио на Пиаца дел Синьория.

Леонардо да Винчи обаче предлага тя да седи до стената на ложата в сградата и да бъде поставена в ниша, “за да не пречи на официалните церемонии”.

Хипотезата на историците е, че Леонардо иска по-маргинална локация за статуята, за да не може да бъде оценена в пълния й блясък. Открай време отношенията между двамата гении са белязани от непрекъснати полемики и завист.

Леонардо критикува стила на Микеланджело заради “анатомичните му екцесии”.

В крайна сметка комисията приема становището на Филипино Липи и поставя статуята на открито пред Палацо Векио, за да могат всички да й се възхищават в целия й блясък.

40 души са ангажирани в пренасянето на статуята, продължило 4 дни.

За творбата си Микеланджело е заплатен с 400 фиорини (една златна монета фиорино тежи 3,54 г. и е 24 карата).

През 1872 г. обаче заради лошото състояние, в което се намира изложената на открито статуя, се решава тя да бъде преместена в Галерията на Академията. Там тя остава затворена за хорските очи за 9 г., или  по време на изграждането на трибуната на галерията. Едва после е открита отново за посещения.

Статуята се смята открай време за идеал на мъжката красота в изкуството, за перфектността в най-висшата й форма. По подобен начин се смята за идеал на женската красота “Венера” на Ботичели.

Експертите по изкуство определят Давид за най-красивия шедьовър на изкуството, създаден досега.

ВИЖ ОЩЕ

Гениалният Микеланджело

Във Флоренция за 2 дни

Площадът на Микеланджело

Ето къде са местата, от които се съзерцават най-красивите панорами на Древен Рим

1. Il Belvedere di Via di Monte Tarpeo, зад римското кметство

След като видите Piazza del Campidoglio – площада, проектиран през  XVI в. от Микеланджело на Капитолийския хълм , се насочете към Palazzo dei Conservatori. 

Под портата до него “наднича” панорама на Римския форум. Веднага щом минете под портата, пред очите ви ще се открие зашеметяваща гледка. За препоръчване е да видите тази панорама в следобедните часове (между 15 и 17), когато слънчевите лъчи, осветяващи руините, ги превръщат в магически спектакъл. Това е перфектното място за снимки на античен Рим и любим пункт за фотосесии на младоженците, сключили брак в римското кметство.

Всичко това може да се види безплатно.

2. Il Foro Romano, терасата в горната част – вдясно от нея се намира Колизеят

След като влезете в Римския Форум от входа, намиращ се между Колизея и Пиаца Венеция (Piazza Venezia), се насочете към алеята, която извежда на панорамната тераса горе. Не е трудно да се стигне до нея – винаги се виждат туристи, които съзерцават панорамата. Гледката е величествена и спира дъха ви. Вдясно от вас е Колизеят, вляво и под вас се разстила долината на Римския Форум, която в миналото е била блато. След пресушаването му в края на VII в.пр.Хр. се изгражда Римският Форум, център на обществения живот на Древен Рим за повече от хилядолетие.

В този момент ще се почувствате в центъра на света и на историята!

За да се съзерцава панорамата обаче е необходимо да се плати билет за Римския Форум.

3. Музеят Mercati di Traiano  (входът е на Via IX Novembre 94) – вътрешната тераса

След като разгледате музея и археологическия комплекс, който през вековете е бил от административен център до знатна резиденция, военно укрепление и казарма, се насочете към панорамната тераса. От нея може да се съзерцава отвисоко цялата красота на Fori Imperiali, в далечината вдясно се вижда и Олтарът на Родината, или Il Vittoriano.

Тази панорама може да се види, ако  си купите билет за музея.

4.  Кръстовището на Via dei Fori Imperiali и на  Via Cavour

Веднага щом свиете в посока Пиаца Венеция, до вас започват да се редят прекрасни панорами на руини, които могат да се съзерцават съвсем отблизо. Всичко това може да се види безплатно, ако не искате да плащате вход за археологическата зона на Римския Форум.

5.  Viale delle Terme di Caracalla – близо до река Тибър

Оттук се съзерцават в цялото им величие и по цялото им протежение древноримските Terme di Caracalla (Баните на Каракала). Неслучайно това е задължителна спирка за много от колите и автобусите с туристи, които не пропускат да се снимат на прелестния фон.

ТОП ТЕРАСИ НА РИМ

ТОП ПАНОРАМИ НА РИМ

ТОП КОКТЕЙЛ БАРОВЕ В РИМ

ТОП АУТЛЕТИ ДО РИМ

ТОП СЛАДОЛЕДИ В РИМ