Куполът на Брунелески на катедралата “Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция е сред най-големите шедьоври на архитектурата

Навремето конкуренцията между градовете се водела и чрез архитектурата. Размерите на сградите и на куполите на черквите съответствали  на мощта и грандиозността на градовете и на техните управи.

По тази причина било поставено и началото на амбициозния и революционен проект за купола на катедралата “Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция.

Той е по идея и проект на Филипо Брунелески (1377-1446) и вътрешният му диагонал достига 45 м.

Дълго време изследователите  се опитват да разкрият тайната на изграждането на купола – не е останал никакъв документ, нито пък скица, свързани с проекта за него.

След години на изучаване италианският архитект Масимо Ричи успява да достигне до техниката, използвана от флорентинския гений на архитектурата Брунелески. Изглежда, че тайната се крие в ориентирането на тухлите по подобие на рибена кост.

Именно това позволило на Брунелески да вдигне огромен купол без носещи структури. Архитектът реализирал купола без никаква броня, само с помощта на двойни арки с междинно пространство.

Вътрешната с дебелина от 2 м. е направена от дялани камъни, поставени като рибена кост. Тя е носещата структура, докато външната е само фасадна.

В горната част на купола има фенер под формата на рог. Той е по проект на Брунелески, но е реализиран след смъртта му.

По-късно е поставена и топка от позлатена мед с кръст, съдържаща свещени реликви – тя е дело на Андрея дел Верокио.

Декорацията и фреските на купола са осъществени между 1572 и 1579 г. от Джорджо Вазари и Федерико Дзукари.

Но каква е историята на купола?

Осмоъгълният купол е вдигнат между 1420 и  1434 г. Това става, след като проектът на Брунелeски е представен на конкурс през 1418 г. и приет след много полемики през 1420 г.  За неговото реализиране после са необходими още 14 г. Официално изграждането на купола започва на 7 август 1420 г.

Той е осветен през 1436 г. от папа Евгений IV.

Експертите са категорични – това е шедьовър, който е в състояние да устои на земетресения, светкавици и на всякакви природни бедствия в продължение на векове. Куполът е прелестен, откъдето и да се погледне.

Неговият диаметър е 45,5 м.

ВИЖ ОЩЕ

Как да видим Флоренция за 2 дни

От купола на “Сан Пиетро”

Как да видим Венеция евтино

Една малка и живописна уличка в сърцето на Рим напомня къде са живели дълги години Федерико Фелини и Джулиета Мазини.  Табелата на Виа Маргута 110 (Via Margutta) беше поставена през 2006 г., или 13 г.след смъртта на големия италиански режисьор, който живя на това място с жена си.

Не е трудно да се открие – това е успоредната на Виа дел Бабуино (Via del Babbuino) уличка, която води от Пиаца ди Спаня (Piazza di Spagna) към Пиаца дел Пополо (Piazza del Popolo).

Няма турист, разхождащ се по уличката, който да не дойде до въпросния адрес, за да види малката табелка за Фелини с негова рисунка.

Открай време Виа Маргута е известна като улицата на артистите и художниците. Разположената на две крачки от Piazza di Spagna (Испанския площад) уличка е чаровна и колоритна по всяко време на деня – дори и в ранните утрини, когато е безлюдна и когато все още са затворени занаятчийските работилници и галериите на художниците.

Виа Маргута става известна, и дори ексклузивна зона,  през 50-те години на миналия век, или след филма “Римска ваканция”. Тя става улицата и на художника Джорджо де Кирико, и на кинозвездата Ана Маняни. В околностите й са живели и художниците Петер Паул Рубенс, Никола Пусен и др.

Пак тук, на номер 54,  е било и ателието на българския художник и скулптор Асен Пейков, автор на статуята на Леонардо да Винчи на римското летище “Фиумичино”.

В миналото Виа Маргута е била просто задната улица, или задният двор на по-важната Виа дел Бабуино. Както се правело в такива случаи – там се намирали складовете и конюшните.

В подножието на хълма Пинчо, където е Виа Маргута, на практика са живели кочияши, зидари, майстори на мрамор и всякакви други работници, занимаващи се с обработка на желязо и камък.  Първото ателие на художник изниква през Средновековието. Тогава никому известен артист и майстор на портрети и фонтани решава да отвори работилница и ателие именно на Виа Маргута.

След това към зоната потича река от художници, най-вече чуждестранни – германски, холандски, които започват да издигат домовете и ателиетата си. На мястото на старите бараки и конюшни се раждат артистични ателиета и градини. По времето на папа Пий IX пък монсиньор Де Мероде започва да изкупува терените на околностите на улицата, изгражда канализация и променя тотално облика на зоната.

Предполага се, че името Маргута идва от прякора Маргутте на бръснар на име Джовани, който има бръснарница на уличката. Въпреки че Джовани е огромен, грозен и не блести с интелект, именно неговото прозвище дава името на уличката.

Всяка година Виа Маргута домакинства изложбата “100 художници” под патронажа на римското кметство. През тази седмица улицата се превръща в галерия на открито, на която излагат творбите си художници и скулптори на всякакъв вид изкуство.

Пещерните жилища на Матера са под протекцията на ЮНЕСКО от 1993 г.

Матера е едно от най-античните селища в света. В нея природата и човекът моделират скали и територия от праисторически времена, издълбавайки в скалите пещери, които след това се превръщат в подслони, обори, кошари, маслобойни, домове, цистерни, църкви.

С изкопания материал след това се строят сгради на стъпаловидни нива и се свързват със стълбища.

Те минават над пещерите, създава се и система за събиране на дъждовната вода. Така се раждат двата пещерни квартала – Кавеозо ,на юг, и Баризано, на север. Заедно с централния квартал Чивита те заемат 36 хектара.

В тази пещерна реалност хората живеят до 1952 г. Тогава със специален закон правителството изнася 15 000 обитатели на пещерните жилища «саси» и ги пренася в нови квартали.

През 1986 г. с нов закон се започва тоталното реструктуриране на старите квартали. Раждат се уникални музеи, галерии, хотели, ресторанти. През 1993 г. ЮНЕСКО обявява Саси ди Матера, Пещерните жилища на Матера, за световно културно наследство.

1.Матера не е град за селфи туристи, а за хора със задълбочени интереси в историята и културата.

До Матера не се прескача набързо, колкото да се щракне снимка и след това да се продължи към друга дестинация.

Това е така, защото идването до града е сложно и дълго, ако пътувате с кола, влак или автобус от който и да е град на Италия (от Рим например са близо 6 часа).

Затова тук пристигат наистина заинтересовани от Матера хора. Из града няма да видите тълпи от нискотарифни туристи.

Придвижването до Матера от София е много по-кратко – един час със самолет до летището на Бари, и един час с кола под наем до Матера, която е на 60 км.
2.Матера е най-сигурният град в Италия.

Тук престъпността е най-ниска, затова открай време Матера е в дъното на класацията по брой престъпления от общ характер, която се оглавява от Милано, Болоня, Римини, Торино и Рим.

Как се обяснява съществуването на подобен остров на спокойствието в Юга, пропит от мафия?

Някои казват, че е заради незаинтересоваността й от бедните градове, други пък твърдят, че престъпността е правопропорционална на масовия туризъм в тях.
3.Матера е един от най-бедните градове в Италия.

Средният БВП на глава от населението е 13 000 евро (в Милано например е 37 000 евро).

Въпреки това не виждате бедност из Матера – няма клошари, просяци или шляещи се имигранти, навсякъде е чисто, а сградите изглеждат като току-що реставрирани. Центърът е пълен със скъпи бутици.

Заведенията са изненадващо приятни, тъй като комбинират нови тенденции с исторически дадености. Перфектно реновирани каменни жилища са красиви места за музика и аперитиви.
4.Матера е сред общините с най-голяма повърхност в Италия.

Звучи парадоксално, но със своите 392 кв.км.територия Матера може да побере в периметъра си Торино и Милано.

Въпреки че има малко над 60 000 жители, улиците на града са оживени всеки ден от седмицата.

В историческия център, разположен вертикално, разстоянията се мерят не в километри, а в стъпала.

Ако попитате местен колко е разстоянието от едно място до друго, той може да ви отговори, че е 40 или 140 стъпала.
5.Матера е град на бавния туризъм, при който се харчат повече пари.

Тук е пълно с малки и изискани структури за богати туристи.

Катерейки се из града, се натъквате на пет и четиризвездни хотелчета, както и на много спа центрове, издълбани в пещерните жилища.

В идеално реставрирани масерии (местните ферми) отпреди няколко века двойната стая може да струва 600 евро на вечер, но предлага уникален лукс.

За периода 2010 -2017 г. броят нощувки в Матера е скочил със 176%, което е рекорд в Италия.

През последните 7 г.броят туристи е нарастнал със 152%.
6.Как да стигнем до Матера?
Матера не е свързана с Националните италиански железници, а Базиликата е единствената италианска област без летище. До края на 2018 г. трябваше да бъде готова гарата на Апуло-луканските железници.

Удвоява се и регионалната жп линия от Бари до Матера, чрез която разстоянието между двата града ще се взема за 58 мин.
От София до Матера може да се стигне със самолет София-Бари. След това с автобус, регионален влак или кола под наем до Матера (60 км).
От италианските градове – със самолет или влак до Бари, а оттам с регионалните жп линии, автобус или кола под наем до Матера.

С кола от северните градове – по магистралата А1 или А30 до Потенца, а след това – по държавния път Базентана.
7.Къде да отседнем?
В Матера хотелите не са много, но има 386 структури от типа „Bed and Breakfast” и 325 ваканционни къщи и апартаменти.

Има цени за всички джобове – общото при всички тях е високото качество на предлаганите услуги.

Заради архитектониката на града много от туристическите структури са в исторически сгради или пещери.
8.Как да видим Матера през 2019?
На 19.1.2019 е официалното откриване на годината, в която Матера ще бъде европейска столица на културата заедно с Пловдив.

На тази дата 2019 музиканти от Европа ще огласят италианската община.

Те ще бъдат част от 27 групи от ЕС и на 27 от област Базиликата. Стартът на всеки посетител ще бъде от Кава дел Соле, Скалната кариера на слънцето, която се намира на няколко км от града.

Там ще има сцени на открито и закрито, където ще се провеждат всички спектакли- всеки е предназначен за максимум 500 души. Оттам ще тръгват и автобуси, които ще извозват до сърцето на Матера.
„Матера 2019” няма да остави след себе си нови инфраструктури и сгради, както стана при предишни културни столици.

Тя ще ви даде единствено емоции и възможността да създавате култура „с ръцете си”.

Идеята на фондация „Матера-Базиликата 2019”, чийто директор е Паоло Вери, е да не бъдете зрител, а участник във всичко, което ще се случи в града.

Ако решите да посетите Матера през 2019, ще го направите, не за да се възхитите от красотата на Матера, а за да създадете и вие нещо в нея.

Веднъж пристигнали в града, няма да бъдете туристи, а ще станете временни граждани на общината.

Това ще стане с помощтта на временен паспорт от 19 евро. Той ви дава право да участвате в 5 събития дневно и задължението да оставите предмет, свързан с култура – например книга.

Ако не носите, ще трябва да я купите и да я подарите на града.
Над 300 събития са програмирани в рамките на 48 седмици. Всички спектакли и културни събития се въртят около пет теми – „Корени и пътища”, „Непрекъснатост и скъсване”, “Минало бъдеще», „Утопии и антиутопии”, „Размисли и връзки”. „Матера 2019” разполага за всичко това с бюджет от 48 млн.евро.
9.Какво е посланието на „Матера 2019”?
Един южен италиански град преобръща наопаки парадигмата на примирението и на вечно оплакващия се Юг. Отправя предизвикателство към бъдещето чрез младите и чрез културата като фактор за развитие. 2019 г.не е крайна цел, а начална точка за Матера.

ВИЖ ОЩЕ

Тратория, остерия или ресторант?

Сан Джиминяно – средновековният Манхатън

Всичко за гондолиерите на Венеция

10 неща за италианците

Прочида – слънчевият остров

Ето къде е било укреплението на Рицарите Тамплиери в Лацио

Сермонета (Sermoneta) е от онези места, в които човек се отпуска веднага с мисълта, че нищо друго в момента не го вълнува.
Селото ви обсебва тотално и се чудите къде да гледате по-напред – към лъкатушещите улици с павета, от които се откриват чудни гледки; към колоритните сгради, които омайват със средовековния си чар, или пък към мистериозния замък, който се извисява над главата ви.

До Сермонета се стига, пътувайки около час южно от Рим в посока Латина и пресичайки Понтинската долина (Pontina Pianura). След кратко лъкатушене по живописен път със завои, на който се редуват приказни природни панорами с кактуси, се изправяте пред табелата на Сермонета.
В този момент си давате сметка, че ви чакат прелестни мигове. Замъкът на селото, заобиколен от високи стени, както и цялата панорама от средновековни сгради сред декори от маслинени горички наоколо само подсилват убеждението, че красотата тук се лее на талази.
Сермонета се ражда като ранносредновековно село (borgo), за да приюти населението, бягащо от маларията в долината. Сермонета става феод на знатната фамилия Каетани (Caetani), която е една от най-известните в Лацио и до днес.

Издигнатият през XI в.неин замък е идеално запазен. Неговите салони с чаровни фрески и обзавеждане са перфектната сценография за много филми, които са снимани тук.
Вълнуващо е и изкачването в него по стръмния пасаж от коридори, който не е за хора със слаби сърца и с проблеми с равновесието. Преодолявайки го обаче се стига до покрива, от който се откриват неустоими панорами.
Сермонета е пълна със забележителности, които могат да се разглеждат и половин ден.
Приятно е обаче и да се загубиш из тесните й улици, завършващи с панорамни тераси. Магазинчетата, в които продават занаятчийски продукти или пък храна и вино, също не трябва да се пропускат.

И околностите на Сермонета преливат и от чар, и от загадъчност.
На километър от селото се намира манастирчето на свети Франциск, до което е прилепено гробището. То обаче изниква на това място през XII в. първоначално като укрепление на Рицарите тамплиери (Templari). Те остават в него до 1312 г. След потискането на ордена им мястото става убежище за еремитите на Францисканския орден, които следват източноправославна интерпретация на доктрината на Свети Франциск и които се укриват по-късно в пещерата на Селваскура, в Басиано.
В последвалите векове на това място се редуват още няколко ордена, включително и Малтийският.
Мистериозният чар на Сермонета се дължи най-вече на факта, че в зоната на селото са запазени най-много следи от присъствието в Лацио на Тамплиерите, както и на цялостната им загадъчна доктрина.
Различни техни символи и знаци могат да се видят и днес по сгради, най-вече църкви.
Казват, че в подземието на абатството се намира дори прословутото съкровище на Тамплиерите, скрито тук в края на 1308 г., когато започват гоненията срещу тях във Франция.
С други думи, за запалените по разказите за Рицарите тамплиери мястото е повече от магическо.

Вижте най-дългия панелен блок в Италия и Европа  – той се простира на 1 км.

Съзерцавайки отдалече най-дългата жилищна сграда в Европа, кацнала върху хълма над улица “Портуенсе” в Рим, човек изпитва смесица от любопитство и учудване.

Изправяйки се обаче лице в лице с достигащия 1 км. дължина блок на 9 етажа, чувството е само едно – ужас.

Ефектът, който предизвиква хоризонталният небостъргач от армиран бетон, е като удар ниско в стомаха дори за човек, обръгнал на отблъскващи панелни блокове като тези в софийските “Люлин” и “Дружба” например. Даже напротив, те могат да ви се сторят и като малки архитектурни бижута на фона на римския “Корвиале”.

Всъщност така се нарича колосът от бетон – той носи името на югозападното предградие, в което се намира.

Мнозина от 8000-те обитатели на блока обаче го наричат гальовно Змията.

Казано образно – това е все едно да вкарате в една сграда населението на един български град от рода на Пирдоп или Крумовград.

Няма разумно обяснение как подобно бетонно чудовище може да се роди именно в града, в който са оставили навсякъде следите си в архитектурата гении като Микеланджело, Бернини и Боромини.

Грозотията на най-дългата панелка в Европа обаче достига такива висоти, че си струва да се види отблизо точно така, както се прави и със забележителностите, изваяни от артистите на Ренесанса.

В действителност много екскурзоводи организират турове до “Корвиале”. Така туристите могат да опознаят и двете лица на града. Със сигурност римският “Корвиале” е в топлистата от бетонни зверове, изградени в следвоенна Италия.

Той се ражда през 1972 г. по идея на група архитекти, водени от Марио Фиорентино, които искат да експериментират ново измерение на местоживеенето. Собственик на блока е Автономният институт за народни жилища.

Първоначалният замисъл е сградата да се превърне в модел за жилищно строителство, което да се отличава коренно от урбанистиката на 60-те години на миналия век.

През онова време строителният бум води до раждането на десетки жилищни квартали, станали известни като “общежития” заради липсата на каквито и да е услуги за населението в тях.

Идеята на създателите на “Корвиале” е той да предложи накуп в една сграда не само жилища на хилядите си обитатели, а и всичко необходимо за живота им – от магазини и банки до училище и спортни центрове. С други думи, панелният блок трябва да бъде нещо като самозадоволяващо се градче.

Строителството на “иновативната” сграда е поверено обаче само на една-единствена фирма, която по-късно фалира. Така жилищата се изграждат, но за друго пари не остават.

През 1982 г. почива от инфаркт архитектът на сградата Фиорентино. Според слуховете обаче той се самоубива заради фалита на проекта си. В действителност първите апартаменти излизат от конвейера през 1982 г. Малко по-късно в блока чудовище започват да се нанасят незаконно 700 семейства, останали без дом по една или друга причина.

Масовото нанасяне на бездомници в над 1200-те апартамента продължава и през 90-те години.

“Корвиале” е съставен от две успоредни еднокилометрови части, които са свързани помежду им с “топли връзки”. Едната сграда е с 9 етажа, а другата постройка е с по-раздвижена, но не по-малко грозна архитектура и има 2 или 3 етажа.

Въпреки че бетонната змия на Рим е отвратителна още при раждането си, с течение на годините тя се превръща в още по-отблъскваща заради липсата на каквато и да било поддръжка.

Пълна разруха и мизерия зеят отвсякъде в нея, въпреки че в някои от частите ѝ се намират офиси на местната община, на общинската полиция и на здравните служби.

Има дори и културен център, както и занаятчийски работилници, прогонени от центъра на столицата. До блока пътува и специален автобус, който има три спирки, докато се придвижи от единия до другия му край. Всъщност обикаляйки го бегом сутрин, всеки от обитателите му може да си прави джогинг от 2 км.

Въпреки противоречивите чувства, които чудовището предизвиква у политици, журналисти и социолози, много от обитателите му са привързани към него и дори изпитват гордост, че живеят там. В крайна сметка това е най-известната панелка не само в Рим, а и в Италия.

Змията “Корвиале” присъства и в много творби на италианското кино, които документират упадъка на съвремието. Не са малко обаче и социолозите, които през годините проучват живота и нравите в блока град. Според някои изследователи обитателите му се отличават с особен вид солидарност и липса на каквато и да е дискриминация – неща, с които не могат да се похвалят много от останалите квартали на Рим.

Материалът е публикуван във в.”24 часа”

ВИЖ ОЩЕ

Най-тънкият блок

Римското гето – букет от цветове

Бурано – шареният остров

Бивши банкери на Ватикана са собственици на най-богатата частна колекция скулптури в света

92 прелестни статуи, наредени в залите на римската „Вила Кафарели”, ви карат да забравите тотално за пандемията, която върлува навън и която обсебва непрекъснато всичките ни мисли.

Единствено маските на малкото посетители в Капитолийските музеи заради мерките за COVID, ви припомнят, че все пак това е само изложба по време на епидемия.
Във вилата, която е част от първия обществен музей в света, мраморна красота и съвършенство дебнат навсякъде.

От 14 октомври до 29 юни 2021 г. в нейните зали гастролира малка част от колекцията от 620 мраморни статуи на знатната фамилия Торлония.

Това е най-голямата и най-престижната частна колекция антични статуи в света. По-богати от нея са единствено мраморните колекции на Ватиканските и на Капитолийските музеи.
Когато рестриктивните мерки бъдат разхлабени, и музеите в Италия – отново отворени, ценителите на изяществото могат да се насладят на наредените в пет секции древноримски и гръцки статуи.

Всички те идват от колекцията, която през 1875 г. принц Алесандро Торлония излага в „Музей Торлония” – той е бил отворен до началото на XX век.

След близо век е възможно част от шедьоврите да се видят отново благодарение на сътрудничеството на Фондация „Торлония” и на италианското Министерство на културата. Статуите пак си остават частна собственост, но тяхната красота ще може да се съзерцава отсега нататък от мнозина.
В продължение на десетилетия много от тези шедьоври са събирали прах из подземия и складове в сградите, собственост на фамилията Торлония.

На практика, след затварянето на „Музей Торлония” цялото това богатство е било заключено „под карантина” далече от хорските очи. Основател на музея е принц Алесандро Торлония.

Както той, така и баща му Джовани Раймондо в продължение на дълги години се посветили на археология в притежаваните от тях многобройни имоти и земи около Рим. Така на бял свят изникват откритите в именията им руини на древноримски вили отпреди 18 века, където се намирали скулптурите.

Много от стауите са внесени от Древна Гърция. През XIX век други статуи били намерени по протежението на древните пътища Апия и Латина.

Групи от статуи пък били купени от принцовете и от други археологически зони. Основна част от мраморните шедьоври идва от събраната през XVIII век колекция на „Вила Албани” в Рим.

Друга идва от римското ателие на скулптора Бартоломео Кавачепи. В крайна сметка се получава нещо като колекция от колекции.
Кои са всъщност Торлония?

Това е една от най-богатите римски фамилии, превърнали се в принцове благодарение на папа Пий VII. Той издига в ранг до принц през 1814 г.Джовани Торлония, който забогатява чрез банкови спекулации с французите в периода, когато Рим е окупиран от частите на Наполеон.

Джовани е с френски произход – той е син на италианка и на френския търговец на платове Марин Торлония, който пристига без никакви пари в Рим през 1750 г.

Когато умира обаче, Марин е толкова богат, че получава честта да бъде погребан в централната римска църква „Сан Луиджи дей Франчези”, известна днес с фреските шедоври на Караваджо.
Торлония са пример за скоростно изкачване в обществото и за бързо забогатяване. За кратко време те се превръщат в новобогаташите на Рим, които обичат да парадират с богатството си.

Затова и се смятат за парвенютата сред останалите знатни фамилии в Рим, които за разлика от тях са с многовековна история и традиции. Джовани, синът на френския търговец, става банкер,и се разпорежда с парите на Ватикана и на много от знатните фамилии не само в Рим, а и в Европа. Част от задлъжнелите аристократи са принудени да ипотекират и да разпродадат на безценица имотите и колекциите си с произведения на изкуството. Сред тях е и фамилията Джустиниани, която определя Джовани като „безскрупулен чейнчаджия с френски произход”. За да му се издължат, Джустиниани са принудени да му дадат цялата си колекция с антични статуи. Маркиз Винченцо Джустиниани е известен в миналото като най-големият поръчител на творби на Караваджо.
Новобогаташите Торлония се сдобиват със знатна титла заради приноса си в търговията.

Джовани става маркиз на Ромавекия, принц на Чивитела Чези, херцог на Гуаданьоло, а накрая – и принц Чезарини Сфорца. Синът му Алесандро (1800-1886) също се труди успешно за скрепяването на семейното богатство. Задомява една от дъщерите си с принцовете Боргезе.
Собственикът на несметни богатства принц Алесандро Торлония обаче е не само хитър и безскрупулен бизнесмен.

Той е и много интелигентен човек, защото инвестира огромна част от парите си в произведения на изкуството, пазарувайки шедьоври из цяла Европа. Това го превръща в още по-непоносим за останалите знатни римски фамилии, които изпитват финансови проблеми.

Фамилиите Колона, Барберини, Дория Памфили умират от яд. В един момент обаче се оказва, че именно Торлония представят на международната сцена римската аристокрация.

И Джовани, и Алесандро, купувата палат след палат в Рим и околностите, за да инвестират, но също и за да парадират с богатството си.

Сред сградите им са палати до Ватикана, до Пиаца Венеция, до река Тибър, където е и Палацо Торлония ала Лунгара. Именно той става седалище на прочутата колекция с мраморни статуи и паметници.

Торлония купуват и „Вила Албани” на Виа Салария в Рим, която е пълна с антични статуи.
Сред най-видните представители на фамилията е Леополдо Торлония (1853-1918), който става и кмет на Рим. Той е прадядо на американската киноактриса и бивш модел Брук Шийлдс, станала известна с филма „Синята лагуна”.

Най-значителен принос обаче има роденият през 1800 г. Алесандро Торлония, тъй като успява да извърши колосално дело – да пресуши езерото Фучино и да облагороди цялата зона, превръщайки я в богат земеделски район.

За да стане възможно това, 4000 работници се трудят в продължение на 24 г. С подобно нещо не успява да се справи навремето Юлий Цезар.
Друг от наследниците – роденият през 1873 г. Джовани Торлония, пък дава началото на Банка дел Фучино, която съществува и до днес.

Той наема една от вилите си на Виа Номентана в Рим на Бенито Мусолини срещу символичната сума от 1 лира.
Фондация „Торлония”, която е собственик на колекцията от 620 мраморни статуи, беше оглавявана доскоро от един от внуците на принц Алесандро Торлония. Малко преди да умре през 2017 г., наричащият се като него внук– Алесандро, основава фондацията, която поема музея „Торлония” и „Вила Албани”, където се намират всички статуи. Излагането им пред публиката се финансира от държавата, но реставрирането им – от фондацията и със спонсорството на групата „Булгари”.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

ВИЖ ОЩЕ

Римската вила “Торлония”

Къщата на кукумявките

Пиенца – идеалният град