Три династии се разполагали в двореца „Каподимонте”в Неапол
Всичко е в изобилие в двореца „Каподимонте”, който е като надвесен над Неаполския залив срещу вулкана Везувий.

Въпреки че навремето бил „само” ловна резиденция в рустикален стил на Бурбоните, с течение на годините в него са събрани толкова големи количества картини, скулптури, порцеланови сервизи и ценни предмети, че ви се завива свят, докато разглеждате колекциите, заемащи три етажа.

Да разгледаш двореца е като да прочетеш обемна книга по история на изкуството от XIII до XX век.
Върху площ от 14 хил.кв.м.са концентрирани шедьоврите на едни от най-известните творци – Тициан, Рафаело, Микеланджело, Караваджо, Ботичели, Мазачо, Пармиджанино, Лука Синьорели, Лото, Гоя, Артемизия Джентилески…
Националният музей „Каподимонте” е разположен в прелестен парк на едноименния хълм, от който се открива величествена панорама към залива на Неапол.

Изграденият в средата на XVIII век от Карлос III, крал на Неапол и Сицилия дворец е по проект на Джовани Антонио Медрано.
Дворецът бил построен, за да може да съхранява ценните колекции картини, които майката на Карлос III -Елизабета Фарнезе, наследява от семейството си.

Родена като принцеса на Парма и Пиаченца, a по-късно съпруга на испанския крал Филип V, тя пази фамилни творби още от времето на папа Павел VI през XVI век.

По-късно дворецът става резиденция на Бурбоните, на Каролина Бонапарт и Жоашен Мюра, а после и на Савоите.
Колекцията картини „Фарнезе”е със сигурност една от най-ценните днес в Европа – десетки творби на най-известните италиански художници могат да се видят на първия етаж в сградата. Там е и разкошният Кралски апартамент.

В двореца се съхранява и Неаполитанската колекция, която включва произведения от най-различни творци от града на Везувий.

Тук обаче е намерено място и за колекция от съвременно изкуство. Има и колекции от мебели и огромни пана.
Около двореца се намира т.нар.Real Bosco di Capodimonte, кралската гора,където навремето Карлос III обичал да ловува. Сега на това място се намира парк, заемащ 134 хектара – той е любимо място за разходки на много неаполитанци.

ВИЖ ОЩЕ:

Остров Понца

Трастевере – живописният квартал в Рим

• Изкачете се на терасите на “Ил Дуомо” и прегърнете града с поглед

Изкачването пеша на 251-те стъпала, водещи към покрива на „Ил Дуомо”, е уморително, но и емоционално.

Веднъж достигнали най-горната част на Катедралата на Милано обаче, ще си дадете сметка, че спектакълът, който се открива около и под вас, е неустоим и несравним. Вие сте на две крачки от небето и се наслаждавате на финансовата столица на Италия от 70-метрова височина.

Освен това се намирате върху най-разгърнатия и обширен покрив на готическа катедрала в света, тъй като площта му достига 8000 кв.м.
Към прелестта на архитектурата се прибавя и тази на пейзажа на Милано отдолу.
Има два начина да се качите до терасите на „Ил Дуомо”.

Първият е да извървите пеша стълбището, за да стигнете до първото им ниво срещу билет от 9 евро.

Вторият е да вземете асансьор,плащайки 13 евро.
Най-добре е да направите визитата си в късния следобед, за да уловите цветовете на скайлайна на Милано по залез слънце.
Изкачвайки се до първото ниво на терасите, ще се озовете сред „гора” от арки и шпили, или гулие на италиански – така се наричат източените и заострени архитектурни елементи с пирамидална форма, които декорират често покривите и камбанариите на църквите.

Веднага щом излезете от асансьора, ще видите най-близкият шпил „Карели” – той е най-античният и датира от 1397-1404г., когато бил изграден благодарение на оставено дарение от Марко Карели.
Извървявайки тясната пътека около всички тези архитектурни елементи, датиращи между XV и XVIII век, ще стигнете под статуята на Мадоннина (Богородичка), или Мадунина на милански диалект.

Тя е разположена на 108,5 м.височина- самата скулптура е висока 4,16 м. Това е закрилницата на Милано от 1774 г.

Направена е по проект на скулптора Джузепе Перего и е излята от златаря Джузепе Бини.Вътрешният скелет на статуяата е от метал, но през миналия век е заменен със стоманен.
Преди да достигнете до мястото под Мадунина обаче, ще трябва да преминете през общо 134 шпилове, всеки от които е висок средно 17 метра.

Сградата на катедралата се разкрасява от общо 3500 статуи. Удивлението от красотата,която ви съпътства през целия преход по терасите, е непрекъснато.

Ако ви остане време да се заглеждате в отделни детайли, ще забележите, че има дори такива, свързани със спорта.

От височината на терасите погледът ви достига не само до галерията „Виторио Емануеле II” на Пиаца дел Дуомо отдолу, а и в далечината, където се редят един до друг небостъргачите на Милано с футуристична архитектура.
“Ил Дуомо”, или катедралата на Милано, е Метрополната катедрала на Рождество на Пресвета Богородица.

Тя е катедрала на Миланската архиепископия в град Милано.

Посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано. Това е най-голямата църква в Италия, като се има предвид, че базиликата „Свети Петър”се намира на територията на Ватикана. “Ил Дуомо ди Милано” е третата по площ и шестата по обем църква в света.
Изградена е от бяло-розов мрамор и съдържа елементи от различните стилове, които били на мода през вековете, когато е строена.

Затова виждаме детайли от готиката до барока, неокласиката и неоготиката.

Общата площ на катедралата е 11 700 кв.м.

ВИЖ ОЩЕ:

ГОНДОЛИТЕ НА ВЕНЕЦИЯ

ДА СЕ ОЖЕНИШ ВЪВ ФЛОРЕНЦИЯ

7 причини да видим Асколи Пичено

Градът в област Марке е като прелестна мома, живееща на село

Ако беше в Тоскана, Асколи Пичено със сигурност щеше да бъде световноизвестен. Всеки, който случайно попадне в намиращия се до Адриатическо море град, се пита как толкова красиво бижу на архитектурата и историята може де е толкова непознато не само за чужденците, а и за самите италианци.

Отговорът е ясен – въпреки, че разполага с всичко необходимо, за да грабне ума и сърцето на всеки ценител на красотата, културата и добрата кухня, Асколи плаща дан на своето географско разположение. Проблемът е, че градът е встрани от всички туристически маршрути в Италия, които минават през Тоскана, Лигурия, Сицилия и къде ли не още, но не и през непознатата за мнозина област Марке.
Така красивата 50-хилядна община, до която не стигат нито бързите влакове „Червена стрела”, нито нискотарифните самолетни компании, се озовава в ситуацията на красива мома, на чиято прелест никой не се възхищава, защото живее в затънтено село.

За да се насладите на Асколи, който е на 30 км от Адриатическо море, трябва да пропътувате 3 часа с кола от Рим специално, а не на път за някоя известна дестинация.
Че атрактивността на Асколи и на област Марке са все още скрити от света и от Италия, е повече от несправедливост. В това може да се убедите веднага, щом стъпите в намиращия се на 210 км североизточно от Рим град.
Ето седем причини да видим Асколи Пичено
1. Той се намира в област Марке, която е точно толкова красива и богата на забележителности, колкото и безкрайно експлоатираната туристически Тоскана, с която граничи. Марке не отстъпва по нищо на по-известната си съседка – има си прелестни планински и морски пейзажи, изключителна кухня, замъци и изкуство. Разликата е, че в Марке всичко е по-достъпно, по-спокойно и по-евтино, защото ги няма ордите туристи.
2. Асколи е в област Марке – родната земя на композитора Джоакино Росини (роден е в Пезаро през 1792 г.), на художника Рафаело (роден е в Урбино), от чиято смърт се навършват догодина 500 г. , както и на поета и писател Джакомо Леопарди (роден е в Реканати през 1798 г.).Ако искате и герой от съвремието – от Марке е и световният шампион по мотоциклетизъм Валентино Роси.
3. В Асколи се намира един от площадите с най-атрактивна сценография в Италия. Пиаца дел Пополо (Народният площад) е изграден в ренесансов стил и е буквално затворен като в рамка от 59 арки, от порти и наподобяващи дантели сгради. Целият площад е от травертин – за да му се насладите, трябва да го видите особено след дъжд, когато се създава огледален ефект.

Травертинът е една от характеристиките на Асколи – от него са направени площадите, палатите, къщите, и въобще всичко възможно. Пиаца дел Пополо се сдобива с настоящата си архитектоника през XVI век.

След като се завършва колонадата на площада, се дава възможност и на частни лица да строят, но само по строги правила – като например, че може да се вдига само един етаж над колоните, да се използва един и същи строителен материал – травертин за прозорците и червени тухли за сводовете и къщите.
4. В Асколи се намира и очарователният площад Аринго, на който блестят с красотата си няколко антични палата. Тук е и Дуомо „Сант Емидио” – базиликата е посветена на светеца, покровител срещу земетресенията. В нея се намират няколко шедьоври на Карло Кривели, художникът символ на града.
5. Асколи е градът на 100-те кули. Те са пръснати навсякъде из селището с 2500-годишна история. В действителност кулите са били навремето 200, но почти половината били съборени от Фридрих II през XIII век.

Най-известната е Торе дели Ерколани. Има и кули близнаци. Много от запазените кули в течение на вековете са били интегрирани в някои сгради или пък превърнати в камбанарии. Любопитното е, че в Асколи улиците не се наричат vie, както е в другите италиански градове, а rue.
6. Асколи е родното място на прочутия специалитет оливе асколане. Това е и основният продукт на местната гастрономия, който се е превърнал в национално богатство.

За какво става въпрос? Това са обезкостени крехки зелени маслини с пълнеж от кайма. Цялото топче след това се запържва. Резултатът е хрупкав продукт, който се топи приятно и неустоимо в устата ви.

Подготовката на това асколанско предястие обаче е дълга и сложна, защото трябва най-напред да се избере месеста, голяма, крехка и негорчива маслина. След това се обезкостява със специално ножче, напълва се с пълнеж от кайма от свинско, пилешко, говеждо месо, вино, яйца, пармезан и зехтин.

След това топчето се овалва в яйца, панира се и се пържи. Няма домакиня от Асколи, която да не е майсторка в приготвянето. Оливе асколане са основният, но не и единствен специалитет от пържени вкусотии на местната кухня. Към тях се числят и пърженият артишок, пържената салвия и дори пърженият сладкарски крем, които се консумира като първо или второ ястие. Всичко това се полива обилно с местното червено вино Росо Пичено Супериоре.

Като достоен завършек върви типичният местен десерт фрустинго, който се приготвя от сушени плодове и смокини.
7. Асколи е родината на анасоновия ликьор анизета. Той може да се пие в чист вид, но също и като „коректор” за кафе.

Забравете прекалено силния анасонов вкус на гръцкото узо, от което може да ви прилошее. Деликатният анасонов вкус на ликьора „Анизета Мелети” е изключително приятен. Той се използва и като капнат в чашката кафе, или като съставка към козунака или други сладкиши. За област Марке „Анизета Мелети” е това, което е лимончелото за Амалфийското крайбрежие.

Истинска забележителност е кафенето „Мелети” на Пиаца дел Пополо – там кафето се сервира с капната „Анизета Мелети”, като се прибавя и „муха” (mosca) – като такава служи зърно от кафе. В историческото кафене, наподобяващо салон в стил Liberty, са сядали навремето Хемингуей, Бениамино Джили, Пиетро Маскани, Ренато Гутузо, Жан-Пол Сартр, Симон дьо Бовоар. Кафене „Мелети” е едно от 150-те исторически кафенета в Италия.
КАК СЕ СТИГА ДО АСКОЛИ ПИЧЕНО?
С кола от Рим по магистралата А24 в посока Терамо, а после в посока Джулиянова, а след това – към Анкона. Може и по пътя Салария от Рим, но той не е магистрален.
С влак – Асколи няма жп гара, а най-близката е тази на Сан Бенедето дел Тронто, която е свързана с Милано, Торино, Болоня, Анкона, Бари.
Най-близките летища са тези на Пескара, Анкона и Рим.
От Рим има и автобуси до Асколи.
КОГА ДА ВИДИМ АСКОЛИ ПИЧЕНО?
По всяко време на годината, но ако искате да се насладите на очарователното шествие в исторически костюми La Quintana, то тогава най-подходящи са юли и август. Дневното шествие се провежда през първата неделя на август, а нощното – през втората събота на юли.

Кулминацията на празника и шествието е стрелбата с лък в центъра на един щит, който се държи от дървен боец. Битката между различните сестриери (квартали) на града е изключително ожесточена, докато в местните таверни тече река от алкохол. Няма начин как да не ви хареса.

(Материалът е публикуван във в.”24 часа”)

Виж още

Зеленият остров Понца

Музикалният плаж Кала Виолина е тосканска прелест

Сиена – средновековната красота на Тоскана

Вижте ексклузивния манастир, в който пращали дъщерите си богатите сицилианци

Със сигурност трябвало да бъдеш богат, за да си позволиш да пратиш на вечно заточение дъщеря си в манастира „Света Катерина Александрийска” в Палермо.

Това бил ексклузивен женски манастир – най-известният не само в града, а и в Сицилия.

В него можели да оставят децата си затворени завинаги единствено знатни фамилии и такива, принадлежащи към най-висшите прослойки в едновремешното общество. От 1311 до 2014 г. в манастира живеели монахините от Доминиканския орден.

През 2017 г. той е отворен за пръв път като музей за посещения на външни хора.
Навремето заточението в манастир било еднствената възможна съдба за втората или третата дъщеря в едно богаташко семейство.

Това било така, защото най-големият син наследявал цялото имущество, докато братята му можели да се посветят на военна или религиозна кариера.

И женските рожби имали подобни съдби. Най-голямата дъщеря обикновено била давана на на-богатия претендент за ръката й заедно с цялата зестра, докато за останалите сестри не оставало нищо друго, освен да станат монахини.

Така семейството им осигурявала сигурен и почтен живот.
Изпращането в манастира, посветен на Света Катерина Александрийска, която в Православната църква се почита като великомъченица Екатерина, ставало по специален ритуал.

В церемонията участвали всички роднини и приятели. Момичето, което било изпращано, заставало в централната част на църквата, лягало на пода и било покривано с черен воал.

След това то се „прераждало” като монахиня и божия слугиня, минавало през вратата зад олтара и от този момент приключвали завинаги абсолютно всички контакти с външния свят.

Младата жена можела да наблюдава външни хора само през решетка.
От 2017 г. вече е възможно външни посетители да отворят портите на ексклузивния манастир в Палермо и да видят как протичало ежедневието на монахините.

Те произвеждали всичко необходимо за живота си зад стените на манастира. Въпреки обета си за мълчание, разполагали със собствени методи да комуникират по между си.

Затова и имало много въжета, вързани за камбани.

Чрез удрянето им само някои монахини можели да предават определени заповеди или съобщения на някого.
Въпреки че били затворени като затворнички, монахините водели охолен живот. Богатите им семейства финансирали манастира, затова и неговата вътрешност била по подобие на тази в къщите им.
В центъра на манастира имало двор, където били отглеждани ботанически видове, характерни за Сицилия. Към него гледали всички частни килии, в които живеели монахините.

Въпреки че били посветени на Бог, те все пак произлизали от богаташки семейства и били свикнали на определен станарт на живот.

Живеели в тишина и били заобиколени от оазис от красота, имало и много шедьоври на изкуството.

Много от монахините държали в килиите си и прелестни кукли, които донесли от домовете си още при влизането си в манастира като момичета.
Монахините можели да наблюдават от височината на манастира едни от най-красивите панорами на Палермо.

Погледът им се простирал до морето, въпреки че те били зад решетките.

Така виждали живота, който продължавал да си тече, въпреки че не можели да прекрачат прага на манастира.

Монахините можели да наблюдават скришом и мълчаливо отгоре през решетки и олтара в църквата, както и вярващите.
Обитателките на манастира предлагали и „услугите си” към външния свят – молитвите.

Векове наред монахините били и единствените, съхранили най-древните сладкарски традиции на Сицилия.

Само няколко от тях познавали точните съставки и рецепти за приготвянето на типични сладки, които не можело да се купят никъде другаде.

Ако посетите манастира, трябва непременно да опитате от сладкишите, коите се продават в сладкарницата му и се приготвят според антични рецепти.

ВИЖ ОЩЕ:

Остров Фавиняна

Соренто, перлата на Амалфийското крайбрежие

През ноември Венеция е по-евтина, полупразна и двойно по-красива

Ако искате да се насладите на Венеция като местен жител, ноември е месецът, през който може да го направите.

Тогава няма тълпи от туристи и навсякъде може да влезете без резервация – в ресторанта, музея, галерията.

Като се изключат най-известните и посещавани места като площад „Сан Марко” и зоната на Понте ди Риалто, всички останали зони изглеждат почти като пустиня в голяма част от деня.
Освен всичко друго, през ноември цените на нощувките са ниски и може да се намери място дори ден преди пътуването.

В идеалния център, или на метри от базиликата „Сан Марко”, има дори оферти за 60-70 евро двойна стая на вечер в хотел три звезди.
Цените в ресторантите и баровете са по-ниски от тези в Рим и Милано.

Аперитив „Сприц”, чийто произход е от тези места, се предлага в много заведения за 3,5-5 евро.

Пие се от туристите и местните жители повече и от минерална вода – достатъчна е една обиколка, за да си дадете сметка за това.

Пицата в ресторанта или пицарията е 9-12 евро.
Със своите 178 канали и 438 моста през есента градът на лагуната предлага атмосфери и цветове, на които със сигурност през други сезони не може да станете свидетел.

Залезите са розови и превръщат пътуването ви с корабчето или лодката из каналите в приказка.

Липсата на развихрени тълпи от хора позволява на посетителя да съзерцава Венеция, да се шляе безгрижно и да се лута без определена цел и посока, преминавайки по пусти площадчета и мостове.

В други периоди от годината това е невъзможно.

Цветовете са пастелни, всичко наоколо е облято от приглушена светлина и изглежда като пейзаж от картина на Каналето.

За близо 50-те хиляди жители на Венеция това е най-приятният период на годината. За малкото посетители пък това е шанс да видят, без да бързат, някои от събитията на есента.

В Палацо Вениер дей Леони на Канал Гранде например може да се разгледа изложба на френския художник Марсел Дюшан.

Тя ще бъде отворена до средата на март 2024 г.
Това е един от най-очарователните музеи на съвременно изкуство в света, тъй като в него се съхранява колекцията на Пеги Гугенхайм.

Освен това, макар и незавършена, сградата е интересна и заради историческата си стойност и значение.

Изграждането й започва преди 700 години и тя трябвало да има 5 етажа, но останала само с един.

И до днес оригиналният проект и дървеният макет се пазят в музея „Корер” на площад „Сан Марко” – това е един от любимите музеи на местните жители, защото събира свидетелствата за историята на града и Венецианската република под формата на карти и ценни ръкописи.

Основаната през 697 г. от Паолучо Анафесто морска република с център Венеция, от XVII век е известна с името Светлейша (Serenissima).
Ако искате да разгледате 10 общински музея накуп, сред които и Кралския дворец, най-добре е да си купите museum pass, чиято цена започва от 23 евро.
За да се придвижвате без ограничения с всички видове обществен транспорт из цялата лагуна на Венеция пък най-подходяща за тридневна визита е картата от 45 евро.
Във Венеция Коледа започва на 21 ноември – от три века на тази дата се отбелязва Празникът на здравето.

Тогава се пали и коледната украса,но това е и религиозен празник – стигайки до базиликата„Санта Мария дела салуте”, се пали свещ пред византийската икона, пазена в църквата.

Според поверието тя спасила Венеция от чумата през 1630 г. Затова от тогава всяка година вярващите се молят да бъдат пожалени от съвременните епидемии.
Особено очарователни са и три от най-обичаните острови на Венеция – Мурано, Бурано и Toрчело.

Първият е известен като мястото на прочутото стъкло с това име.

Вторият е прочут с дантелата си, но най-вече с колоритния си вид – всяка сграда от него е в различен цвят.

Третият пък e с произход, по-древен и от самата Венеция. Там още може да се види червената къща, в която навремето е живял дълги години Ърнест Хемингуей.

ВИЖ ОЩЕ:

Мурано – островът на стъклото

Бурано -островът на дантелата

Ето какво не се препоръчва да правите в Рим, ако идвате тук за пръв път.

1. Никога не се къпете във фонтаните, не потапяйте краката си дори в най-големите жеги – това е забранено и може да ви струва солена глоба.
2. Не се катерете по паметниците, за да си щракнете по-хубаво селфи. Рискувате глоба и дори отвеждане в полицейския участък.
3. Не яжте и не пийте на Испанските стълбища на Пиаца ди Спаня. Откакто ги реставрираха, това е забранено.
4. Не правете снимки в Сикстинската капела – забранено е.
5. Не се доверявайте на фиксираните менюта, изложени пред римските тратории, нито пък на хората пред тях, които ви подканват да влезете. Със сигурност ще ви сервират некачествена или замразена храна и продукти.
6. Ако искате да спестите за кафе, не го поръчвайте, седнали на маса. Там то струва поне с 50 на сто повече, отколкото на бара.
7. Не си хабете пари за бутилки вода. Наливайте си винаги от чешмите из Рим – тя е много добра за пиене.
8.  Не се редете на безкрайни опашки пред музеите. Резервирайте винаги онлайн билетите си.
9. Не очаквайте от градския транспорт да спазва разписанията. Вие сте в Италия. В петък много често има стачки на градския транспорт – имайте и това предвид.
10. Не си мислете, че когато ви предлагат чанта от 20 евро за продукт от естествена кожа, тя наистина е такава. Истинската кожа струва!
11. Не си мислете, че сте красавица или пък че ви правят комплимент, ако някой се обърне към вас с Bella. В Италия това е обръщение, което се използва за всички жени и момичета.
12. Не се снимайте с гладиаторите пред паметниците – ще ви поискат минимум по 5 евро за снимка.
13. Дръжте винаги под око документите и портфейла си в градския транспорт или из улиците в центъра.
14. В заведенията бакшиш се оставя само по желание, обикновено до закръгляне на сумата от сметката ви.
15. Не си резервирайте хотели или стаи под наем в крайните квартали . Всичко, което ще спестите, ще го дадете за транспорт, а на всичкото отгоре ще загубите време и ще бъдете зависими от разписанията на градския транспорт.
16.  Когато си резервирате онлайн хотел или стая, вижте на картата дали е близо до спирки на метрото линия А (червена)- това е най-удобният вариант за онзи, който иска да види за кратко време забележителностите. До Колизея, който е близо до спирка на линия Б (синя), може да се стигне и пеша от центъра.
17. Ако ще пътувате с влак от Рим за друг град, най-добре е да купите билет онлайн месец по-рано, ще спестите наполовина.
18. Не си мислете, че познавате Рим, ако сте били за 3 дни в него. И цял живот да живеете в него, пак няма да успеете да видите съкровищата от изкуство, история и архитектура, които дебнат на всеки ъгъл.ВИЖ ОЩЕ

Какво да видим гратис в Рим

В Рим за 3 дни

Как да видим Венеция евтино

Уникално –  горещ термален басейн вместо селски площад в Баньо Виньони в Тоскана

В Баньо Виньони, на 50 км от Сиена, има само 30-ина жители.

Въпреки че е малко селце, славата му е голяма в цял свят. Това е така заради уникалния басейн с гореща термална вода, който е на практика „селският площад”. Неслучайно той се нарича и Площадът на изворите.

Водата му, извираща изпод земните недра, е с вулканичен произход. Водите след това се насочват към стръмното нанадолнище на Природния парк на мелниците.

Там се намират 4 средновековни мелници, издълбани в скалите.

Навремето те действали непрекъснато и гарантирали функционирането на местната икономика, като се има предвид, че другите мелници не работели при суша през лятото.

Правоъгълният термален басейн се намира в центъра на тосканското селце и около него се издигат къщите, църквата, знатните сгради.

През Средновековието и Ренесанса Баньо Виньони бил истински хит сред известните и значими личности, които отивали там, за да отдъхват и да се топят в лековитите му води.

Сред тях са от папа Пий II и света Катерина Сиенска, отседнала там от 1362 до 1367 г., до Лоренцо Великолепни, отишъл в селото през 1490 г., за да се лекува.

Славата на Баньо Виньони като термален център, чиито води лекуват ревматизъм, артрит и др.болести, нараснала още повече след увековечаването му в творби на изкуството, литературата, киното (най-вече в заснетия там филм „Носталгия” на Андрей Тарковски).

Навремето още етруските и древните римляни се наслаждавали на термалните извори на Баньо Виньони. За термите и благоприятното им въздействие върху човешкото здраве се разказва и в едновремешните дневници,водени при поклонническите пътувания на абатите към Рим и Йерусалим.

Селото се намира на няколко километра от т.нар. Виа Франчиджена, древният поклоннически път, който водел от Западна Европа, най-вече Франция, към Рим, а после и към пристанищата в Пулия.

Баньо Виньони е в красивата долина Вал д’Орча, известна от приказно красивите картички и плакати на Тоскана с типичните пейзажи с кипариси и вити бели пътища по полегатите хълмове.

Въпреки големият термален басейн, който е пред очите ви и който сякаш ви кани да се хвърлите във водите му, вие не може да направите това.

Забранено е по всяко време на годината. Може да стоплите тялото си в горещите термални води на басейните в някой от луксозните хотели наоколо.

При извирането си термалните води имат температура от 52 градуса – те са най-горещите в цяла Тоскана.

Басейните в спа центровете на Баньо Виньони са с температура от 38 градуса и спокойно може да се къпете в тях и през зимата на открито.

Безплатно може да топнете крака само в потоците, водещи от централния басейн към Парка на мелниците.

Как се стига до Баньо Виньони?

На практика то е част от община Сан Куирико д’Орча. Най-близката жп гара е тази в град Кюзи, от там има автобуси до Баньо Виньони. С кола може да се стигне за 2 часа от Рим.

ВИЖ ОЩЕ:

Как да видим Рим за 3 дни

Венеция през ноември

Милано от птичи поглед

Популония е част от Етруското крайбрежие в Тоскана

Сблъсъкът с Популония е емоционален – той започва още от прозрачносиньото море, което се мие в бреговете на залива Барати.

Над главите ви буквално виси средновековният замък, разположен във високата част от селището Популония.

Археологическият парк на Популония и Барати предлага прелестни пейзажи, които се разстилат между носа, на който е разположено пристанището Пиомбино, и залива Барати.

Докато разглеждате градчето на етруските Популония, в което днес може да се видят гробниците им и останки от находищата на метални руди, вие буквално миете очите си в плажовете и морето отпред.

Популония е част от Costa degli Etruschi, или Етруското крайбрежие.

Първоначално обаче Популония не била част от т.нар. Dodecapoli, или 12-те града на  Етрурия, населявани през VII-VI в.пр.Хр. от етруските (между реките Арно и Тибър в Тоскана и Лацио).

Въпросните 12 града били Вейо, Черветери, Таркуиния, Вулчи, Орвието, Кюзи, Ветулония, Волтера, Перуджа, Кортона, Арецо, Фиезоле.

Някои от тях впоследствие западнали заради икономическа криза, затова и били заместени от Популония, Пиза и Розеле.

И до днес са останали добре запазени повечето от  гробниците на етруските, свидетелство на изкуството на погребенията.

Етруските некрополи в Таркуиния, Черветери и Кюзи са доста  красноречиви – за етруските погребването на мъртвите било нещо като театрален спектакъл, придружен от предмети на изкуството.

Етруските били обаче и майстори в обработването на металите. Затова и цивилизацията им разцъфтявала в местата, богати на метални руди. Етруските били опитни и в бижутерския занаят.

В Популония свидетелствата за майсторството на етруските в различни сфери могат да се видят буквално на брега.

Останки от дейността им, свързана с добив на метали, пък може да се види малко по-навътре на сушата, в минерално-археологическия парк Сан Силвестро, който се намира между градчетата Вентурина и Кампиля Маритима.

Популония е единственият етруски град, разположен на самия бряг. Благодарение на този факт етруските можели да експлоатират и металните залежи на остров Елба, който се намира отсреща.

През V в.пр.Хр. Популония се слави като един от най-големите центрове на металната “индустрия”. Гробниците, в които са погребани под земята представители на най-богатите етруски фамилии, свидетестват как именно желязото става предпоставка за забогатяването им.

В гробниците може да се видят четвъртити по форма камери с каменни легла. До тях били поставяни много предмети за церемонии, разкрасяване и прочутите етруски вази от черна керамика.

Разбира се, ако посетите етруските некрополи в Популония, не може да пропуснете и Горна Популония, където се намират очарователни средновековни борго и замък.

Панорамен път ви отвежда от некропола до горната част на Популония.

Това е един миниатюрен рай на спокойствието, в който ви грабва централната уличка, пълна с занаятчийски магазинчета и заведения.

Изкачвайки витото стълбище на замъка пък пред вас се открива панорама, от която ви спира дъхът. Това е гледка на 360 градуса – в далечината могат да се видят и Елба, и Корсика, и Капрая, и Горгона.

В музея на етруските пък може да се насладите на много от предметите, открити в гробниците в некропола до морето.

ВИЖ ОЩЕ

В Рим за 3 дни

Какво значи италианец на зелено

Къде да пием най-хубавото кафе в Рим